Оперативното време е с 32% по-кратко, кървенето - с 52% по-малко

Стеснението на пръстена на клапата на аортата е състояние, при което е затруднено изтласкването на кръв от лявата камера на сърцето. Медицината нарича всяко стесняване стеноза. Стенозата на аортната клапа може да е вродена или да се появи в резултат на ревматично увреждане или отлагания на плака. При напредване на процеса платната на клапата не прилепват плътно и създават условие за връщането на кръв и недобро снабдяване на тялото с кислород. Стандартното лечение е хирургическото заместване на клапата с протеза, имплант. В последните години навлизат по-щадящи методи, първоначално прилагани основно на хора в напреднала възраст или с увреждания, които потенциално не могат да издържат операция. Така за високорискови пациенти все по-широко се използва транскатетърно имплантиране на аортна клапа (TAVI). Казано най-опростено, в максимално сгънат вид клапата се поставя в катетър, който се вкарва в кръвоносен съд на крака и движейки се в него под рентгенов контрол, стига до критичното място, там се освобождава от катетъра, разгъва се да прилепне до стените на аортата и поема работата на увредената клапа. Медицинската еволюция стимулира иновациите и в областта на оперативно поставяните клапни импланти. Такъв пример са безшевните аортни клапи, които се поставят с по-щадящи хирургични методи. В Европа са разрешени за използване от 2011 г., а от 2014 г. индикациите за приложение са разширени и за хора под 65 г. За първи път у нас методът приложи кардиохирургът проф. Генчо Начев, директор на болница Св. Екатерина. Той имплантира на двама мъже – на 75 и на 80 г., безшевни аортни клапи. За сравнение

при стандартната

операция клапната

протеза се фиксира

с 15-18 шева

- Как са първите пациенти, на които имплантирахте безшевни аортни клапи, проф. Начев?

- Чувстват се добре. Още на втория ден ги изведохме от реанимация. Вече се раздвижват и след няколко дни ще ги изпишем. И двамата бяха с високостепенна тежка аортна стеноза с вкалцяване на платната на клапата.

- Какво е иновативното при тази операция?

- Тя е алтернатива на транскатетърното аортно клапно протезиране и също така е добър избор при високорискови пациенти. Предимството е, че операцията се извършва през малък разрез и за по-кратко време. Това е важно, защото по време на всяка сърдечна операция има период, в който сърцето остава без кръв и се включва изкуствено кръвообращение, като целта е това време да бъде възможно по-кратко. С безшевната клапа се избягва шиенето, което при стандартните клапни протези отнема доста време. По-кратката операция през малък разрез за пациента означава по-малка оперативна травма и по-бързо възстановяване. Показание за поставяне на безшевните аортни клапи има освен при високорискови пациенти и при комбинирани операции, когато също се скъсява исхемичното време – времето, в което сърцето е спряно и не се “храни” от кръвта.

При поставянето на безшевна аортна клапа се съкращава значително времето за престой в интензивното отделение – приблизително от 3-4 на 1-2 дни. Това е добре, от една страна, за пациента - чувства се във форма, състоянието му позволява да продължи възстановяването си извън реанимация, от друга страна, се спестяват средства за високоспецилизирани грижи - 1 ден в интензивно отделение струва 3 пъти повече, отколкото в останалите отделения. Други предимства са, че с 32% се намалява времето на апаратна вентилация и с 52% кървенето по време на операцията.

- Европа отдавна е въвела метода, защо у нас чак сега?

- Сега стана възможно – досега касата не го заплащаше. От 5 г. убеждавам, че е рационално решение, и се боря да навлезе. Дори и да не отчитаме спестената болка и страдания на пациентите, от финансова гледна точка също е подходяща алтернатива – и касата има интерес, тъй като транскатетърната клапа струва 35 000 лева, а безшевната – 14 000. Проучванията сочат, че разходите за болничното и последващото лечение в отделните страни са с от 20 до 35% по-ниски при безшевните клапи.

- От пациентска гледна точка резултатите сравними ли са при двата подхода?

- Направено е изследване със 733 пациенти с TAVI и 733 с безшевната клапа. Включени са САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Австралия. Пациентите с безшевни клапи живеят без никакви сърдечни оплаквания 1 година и 52 дни по-дълго в сравнение с другата група.

- Техниката ще може ли да се прилага и в други центрове?

- Има особености, разбира се, но мисля, че няма да е проблем за колега, който има голям опит в хирургията на аортната клапа. Методът дава и предимството операторът да вижда пряко с очите си процеса и фино да настройва поставянето с практически най-нисък риск от образуване на пролуки, през които да се връща кръв. При транскатетърното имплантиране също е висока прецизността, но проследяването е индиректно чрез рентгенов контрол, не е “под око”. В центровете, които извършват годишно по около

600 операции на

отворено сърце, би

могло да се прилага

и новият за България метод.

- Преди дни направихте и първата за 2020 г. трансплантация на сърце, доволен ли сте от резултата?

- Пациентът ни отдавна е за трансплантация, живя с изкуствено сърце 660 дни. Изследванията показаха добра съвместимост с донора. Трансплантацията мина според очакванията ни. Все още пациентът е в реанимация, пазим го от инфекции. Но махнахме апаратната вентилация, диша самостоятелно, раздвижва се, става от леглото. В добра кондиция е.