Държавата трябва спешно сама да ги изгради, за да не плащаме и самите въздушни линейки

Има риск да загубим повече от 80 млн. за системата за спешна помощ по въздух по ПВУ поради забавяния в изпълнението. Това обяви официално министърът на здравеопазването Михаил Околийски в петък.

България ще предложи на Европейската комисия изграждането на шестте оперативни бази, оценено на 6,3 млн. евро, да бъде изключено от плана и финансирано от държавния бюджет. Надеждата е така да запазим парите за самите летящи линейки - 80 млн. евро.

До момента са доставени шест хеликоптера, още два се чакат до август. И ако не ги придобием, рискът е проектът да се смята за неизпълнен и да загубим парите по плана. По-големият проблем обаче е липсата на бази, които 2 години след старта на проекта остават само на хартия.

На практика няма шанс да бъдат завършени навреме, обяви Околийски - част от процедурите все още са на административен етап, а за една от планираните бази дори не е осигурен терен. По нито една не е стартирало реалното строителство.

Част от избраните терени се намират на отдалечени места, а достъпът до някои от тях е проблемен, изброи още здравният министър. Даде пример с този в Габровница, община Монтана. “Имаме сериозни притеснения относно ефективността на комуникацията, транспорта на служителите, както и условията, при които те и техните семейства ще живеят. Всичко това е важно за мотивацията на хората”, коментира д-р Околийски.

Системата за спешна медицинска помощ по въздух се управлява от няколко институции. Към здравното министерство бе създаден Център за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ). Той организира мисиите, координира медицинските екипи и приема сигналите за използване на въздушна линейка. Отделно бе създадено държавно дружество “Хели Мед” - оператор на хеликоптерите, което трябва да осигури пилотите и поддържа машините.

Д-р Околийски се е срещнал с министрите на финансите Георги Клисурски и на транспорта Корман Исмаилов, за да търсят решение. Предлага се базите да се обособят в отделна мярка и да се довършат с държавно финансиране. “Правим нов план график, защото тези закъснения са извън всякакви хипотези за професионализъм и нормална работа”, каза Околийски. Увери и че ще опитат да направят спешната помощ по въздух по-ефективна.

Сега средно има по 3-4 полета на седмица, общо 202 са изпълнените мисии. Четири хеликоптера дежурят в две бази - в София и Сливен. Но основно превозват пациенти между болниците. Към момента спешната помощ е организирана така, че достъпът на линейка до инцидента е по-бърз, отколкото с хеликоптер, обясни зам.здравният министър Петър Грибнев. Иначе пилотите са обучени да кацат и на терен.

Те трябва да натрупат летателни часове, да се назначат по-млади и да започнат да извършват и нощни полети от догодина.