Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Дегенерацията на макулата тип Щаргарт се нарича още ювенилна макулена дегенерация и представлява най-честата вродена дистрофия в тази тъкан с разпространение 1 на 1660-15 000. Заболяването се развива симетрично, двустранно, с прогресиращо намаляване на зрителната острота до 0,1 - 10% от нормалното зрение.

Първите оплаквания от затруднено виждане се появяват във възрастта между 7 и 12 години. Уврежданията в очното дъно се наблюдават по-късно и имат много характерна клинична проява. В областта на макулата се развиват дегенеративно-атрофични промени едновременно с поява на жълтеникави петна в очното дъно. В късни стадии настъпва пълна атрофия на ретината и съдовата обвивка на окото. За поставянето на диагноза е необходимо да се извърши електроретинографско изследване, при което се установяват характерни нарушения.

Болестта на Щаргарт е наследствена и генетично обусловена с доказани промени в хромозома 6 и 12. За щастие най-често зрението се запазва в достатъчна степен, за да осигури възможност за обучение и независим живот особено с използване на оптични средства.

В момента все още не съществува метод за лечение на това вродено наследствено заболяване. Извършват се проучвания на експериментални модели за търсене на възможности за генно лечение. Засега се прилагат различни медикаменти за подобряване на обменните процеси - витамини и антиоксиданти, както и предпазване от допълнителни вредности (като ултравиолетово облъчване, цигарен дим и др.) за забавяне прогресирането на зрителното увреждане. Доказано е, че дори излагането на пряка светлина без протекция ускорява намалението на зрението. Препоръчват се постоянно носене навън на слънчеви очила, шапки с периферия и козирки. Очаква се с напредъка на генетичната наука да се подобрят възможностите за ранно откриване и повлияване на заложения генетично дистрофичен механизъм.