При недостиг на медицински специалисти не е задължително във всяка яслена група да има медицинска сестра. Действащата нормативна уредба позволява при определени условия в цялата детска ясла да бъде назначен поне един медицински специалист, а грижата в отделните групи да бъде осигурена от обучен педагог и детегледачка. Това стана ясно от отговор на министъра на здравеопазването Катя Ивкова на парламентарен въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова.

Преди няколко дни от Столична община посочиха, че над половината медицински сестри в детските градини в София са на възраст над 62 години – 375 от общо 713, като 175 са над 70 години. Оттам заявиха, че са получили противоречиви становища от министерството на здравеопазването относно прилагането на чл. 14, ал. 5 от Наредба № 26, което според общината показва необходимост от прецизиране на нормативната уредба. Общината настоя за промени в организацията на яслената грижа, като посочи, че настоящият модел е създаден преди около 80 години и не отговаря на съвременните нужди на децата, семействата и системата за ранно детско развитие. 

В конкретния случай Столичната община може да направи необходимата преценка и там, където условията са изпълнени, да приложи този механизъм. Възможността е предвидена в Наредба № 26 и е в сила от 1 януари 2023 г. Тя се отнася не само за самостоятелните детски ясли, но и за яслените групи в детските градини, пише още в отговора на здравния министър. 

Наредба № 26 позволява в детските ясли да бъдат назначавани медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти и фелдшери. При трайна невъзможност да бъде осигурен такъв специалист във всяка яслена група чл. 14, ал. 5 допуска децата в групата да бъдат обслужвани от най-малко един обучен педагог и една детегледачка. Условието е в цялата детска ясла да има назначен поне един медицински специалист.

Така една медицинска сестра, акушерка, фелдшер или лекарски асистент може да осигурява необходимото медицинско присъствие за всички яслени групи, а не само за една от тях.

Недостигът на медицински сестри е реален проблем, който не засяга само София. Ниското заплащане, ограничените възможности за професионално развитие и намаляващият интерес към професиите, свързани с ранната детска грижа, изискват дългосрочна политика. Кадровият дефицит обаче не означава, че в момента няма приложимо решение.

„Нормативна безизходица няма. Когато действащото решение не се отчита, се създава погрешното впечатление, че държавата не е предвидила изход. Това тревожи родителите и измества разговора от практическото решение към политически спор", заяви министър Катя Ивкова.

Предвиденият механизъм не премахва медицинската грижа, а позволява тя да бъде организирана по различен начин при доказан кадрови недостиг, така че да се запазят едновременно работата на яслените групи и безопасността на децата.

Паралелно с това ще продължи работата за по-добро заплащане, професионално развитие и стимули за младите медицински специалисти. Това е посочено като устойчивия път за преодоляване на кадровия дефицит.

Ако при прилагането на Наредба № 26 бъде установено различно тълкуване, ще бъде подготвена необходимата промяна.

„Родителите имат нужда от сигурност, а не от институционален спор. Правилата трябва да бъдат ясни, еднакво приложими и подчинени на един водещ принцип - здравето и безопасността на децата", се посочва още в позицията.