Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Натрапливата невроза е функционално психогенно заболяване на ЦНС (вследствие на преживяна индивидуално значима психотравма), конкретна за всеки отделен човек, и е в пряка зависимост от особеностите на личността. Клиничната картина на натрапливата невроза е много разнообразна и зависи от ценностната система на индивида. Болните страдат много, но винаги запазват критичното си отношение и правят непрекъснато безуспешни и мъчителни опити за освобождаване от тях. Личността на болния не е болестно променена.

Натрапливата (обсесивната) невроза се развива относително бавно, като често обсебва и овладява болния за дълъг период от време, с натрапливи мисли, страхове и действия. Всички натрапливости се повтарят по един и същ начин, въпреки волята на болния и въпреки че те се възприемат като нещо чуждо от него. Натрапливите действия също са безмислени и паразитни, като вместо да отиде на работа по най-краткия и рационален път, му се натрапва нелепата мисъл да заобиколи по строго определени странични улици и пътища. Към натрапливите действия се отнасят и тикоподобни движения (кратки, стереотипно повтарящи се гримаси, мигания, жест на оправяне на вратовръзката и др.), които се отличават от истинските тикове по това, че не се ограничават само в мускулите, инервирани от един нерв, а носят характера на далеч по-сложни действия.

По- известни натрапливости са натрапливо броене (арифмомания), страх от замърсяване (мизофобия), многократно миене на ръцете (аблутомания) и други. Лечението освен с подходящи индивидуално подбрани медикаменти е в комплекс с редица психологични методи и макар и трудно, е почти винаги успешно при правилно изграден лечебен алгоритъм.