Отговорът е от книгата на светилото на българската дерматология проф. д-р Любомир Странски.

Пемфигусът е най-тежкото заболяване в дерматологията. Името му произлиза от гръцката дума "пемфис", която означава "мехур" и отразява клиничната картина.

Пемфигусът се проявява с различни по големина мехури на различни места по кожата. Те са хлабави, при натиск увеличават размерите си и при разкъсване оставят кожна повърхност без епидермис (т.е. обширни ерозии). От тях изтича течност, която се втвърдява във вид на кори и вторично се инфектира с бактерии.

Кожата загубва голяма част от защитната си функция. Тя губи течност и става лесен обект за инфекции. В лигавицата на устата и гениталната лигавица няма горен рогов слой и поради това мехури не се образуват. Там са налице ерозии, плитки рани, от които изтича течност.

Промените не са болезнени. Може да засегнат и скалпа с опадане на косата и сплъстяването й от изтичащата течност. Допреди появата на кортикостероидите болестта бе изключително тежка за контролиране. Болните лежаха във вани с разтвор от калиев перманганат, за избягване на инфектиране на организма. Откритите повърхности се мажеха с бои, за да се унищожат микробите.

С кортикостероиди лечебната практика се подобри до степен да се получат дълги ремисии с малки дози лекарство. Все пак болният го приема цял живот с всички произтичащи от това странични действия, които често пъти са по-тежки за контролиране от болест. Такива са остеопорозата, Къшинговият синдром, честите инфекции, пневмониите и др.

Необходим е непрекъснат контрол на специалист, който да определя минималната доза кортикостероид. При много от болните се включва и друго лекарство - цитостатик, с по-малко странични ефекти, което дава възможност да се намали кортикостероидният препарат.

Болестта не е много честа. В някои страни е рядкост, но България спада към държавите със сравнително висок брой болни. Другите са Израел и Индия. Предполага се, че освен генетични фактори за болестта играят роля условия от околната среда и от бита на населението.