5 билки, които се берат през август

Освен отпускарски месец, август е и идеалното време за бране на билки. Представяме 5 от тях, които са от различни семейства, с различна структура, химичен състав и действие. Общото е, че виреят у нас и че именно сега им е времето.

Откъсът е от „Енциклопедия на лечебните растения в България”,  утвърдила се на пазара като една от най-търсените справочни книги от планинари, берачи и билкари.

Ветрогон – Eryngium campestre L.

(бяло тръне, вихрогон, ветровал, гавгазьовски бодил, млъмотрън, биволски трън)

Семейство Сенникоцветни – Apiaceae

Разпространение. Из пасищата и сухите тревисти места, до 1000 м надморска височина, из цяла България.

Описание. Многогодишно тревисто растение. Силно разклонено стъбло, достигащо височина 60 см. Вретеновиден корен, дълбоко врязан в земята. Листата са белезникави, триделни. Приосновните са дълбоко, пересто разсечени, с къса дръжка и силно бодливо назъбени. Стъблените листа са просто назъбени, бодливи и обхващат стъблото. Цветовете са бледозелени, събрани в сбити главички, които в основата имат обвивка от бодливи ланцетовидни листа.

Използваема част. Стръковете на растението и корените. Стръковете се берат по време на цъфтежа (юни-август), а корените се вадят наесен (септември-октомври) или напролет (март-април). Срок на годност на стръковете и корените – 3 години.

Химичен състав. В надземната част – сапонини, флавоноиди, етерично масло, танини и др. В корените – дъбилни вещества, алкалоид (неуточнен), плодови киселини, етерично масло, сапонини и други неуточнени съставки.

Действие и приложение. Пикочогонно, спазмолитично и болкоуспокоително действие, което се дължи на съдържащото се в растението етерично масло. Нашата народна медицина употребява билката при увеличена простатна жлеза, импотентност, магарешка кашлица, газове, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, задух, безсъние, водянка и др. Външно: за компреси при възпаление на очите, при отоци; за жабуркане при зъбобол и болки в гърлото.

Употреба. Като отвара – 2 супени лъжици от стръковете или 1 супена лъжица от корените в 0,5 л вода за ден.

Живовляк, теснолист – Plantago Lanceolata L.

Семейство Живовлякови – Plantaginaceae

Разпространение. Из сухите тревисти и песъчливи места, край пътищата и нивите, до 2000 м надморска височина, из цяла България.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 50 см. Листата са събрани в основата във вид на нерватура, слабо покрити с власинки. Цветовете са дребни, белезникави, събрани в класовидни съцветия на върха на безлистен цветоносен стрък, чашката е 4-делна, като страничните дялове по ръба са ресничести, 4-делно венче; 4 тичинки. Плодът е яйцевидна 2-гнезда кутийка.

Използваема част. Листата, брани по време на цъфтежа (май-септември). Срок на годност на изсушената билка – 2 години.

Химичен състав. Гликозид аукобин, горчиви и дъбилни вещества, алкалоиди, флавони, фенолни киселини, инвертин, слуз, емулзин, витамин С, К, провитамин А, соли (главно натриеви и силициеви) и др.

Действие и приложение. Противовъзпалително, болкоуспокоително, отхрачващо. Усилва секреторната дейност на стомаха, понижава артериалното налягане. Има антимикробно действие, което се дължи на слузните и дъбилните вещества, които живовлякът притежава. Употребява се при стомашни и чревни колики, язва на стомаха и дванадесетопръстника, диария, чернодробни заболявания, газове, хемороиди, стомашни киселини, увеличение на простатата, за усилване на сърдечния мускул, цялото растение при захарна болест, хроничен бронхит, кашлица, жълтеница и др. Външно: счукани свежи листа – за налагане при ухапано от насекоми; сварени за жабурене – при лечение на венците и при зъбобол; за налагане при гнойни рани, циреи.

Употреба. Като запарка – 1 супена лъжица в 0,5 л вода. В българската народна медицина се употребяват и широколистният живовляк (Plantago major L.), както и други видове жиловляк при същите болести.

Латинка – Tropaeolum majus L.

Семейство Латинкови – Tropaeolaceae

Разпространение. Родина на латинката е Перу. У нас е позната като градинско растение и е разпространена навсякъде из България.

Описание. Нискорастящо растение. Полухраст или увивно растение. Формата на листата е чашковидна. Цветът е с формата на фуния, червен, оранжев или жълт на цвят. Има 5 венчелистчета, 5 чашчелистчета оформят чашката. Листата са срещулежащи, бъбрековидни, между 2 и 7 на брой, тъмнозелени. Височина до 60 см, може да стигне до 150 см, ако расте като увивно растение около ограда или стълб.

Използваема част. Цветът, листата и семената. Цветът и листата се берат по време на цъфтежа (юни-август), а семената – след узряването им. Срок на годност на изсушеното растение – 1 година.

Действие и приложение. Противовъзпалително, антисептично, болкоуспокоително и слабително действие. Установено е, че билката притежава бактерицидно действие. В народната медицина се употребява при високо кръвно налягане, при кашлица и бронхит, възпаление на пикочния мехур, възпаление на бъбречното легенче, фарингит, възпаление на сливиците, оголване на венците, грип и др. Външно: сварено растение се смесва с винен оцет (в съотношение 1:10) – при косопад и за растеж на косата; счукано прясно растение – за налагане при бавно заздравяващи рани; за бани при екземи. При ревматизъм 50 цвята се смесват в 0,5 л газ за мазане на ставите.

Употреба. Яде се под формата на вкусна салата, когато растението е прясно, поради голямото съдържание на витамини. Изсушено растение се приема в количество 2 супени лъжици и се залива с 400 мл вряла вода. Пие се по 100 мл преди ядене 3–4 пъти дневно.

Невен – Calendula officinalis L.

Семейство Сложноцветни – Asteraceae

Разпространение. Родина му е Средиземноморието. У нас се отглежда като градинско растение.

Описание. Едногодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, разклонено, обло, високо до 50 см. Коренът е вретеновиден и разклонен. Листата са мъхести, последователни, като долните са едри, лопатовидни, а горните – ланцетовидни и приседнали. На върха на стъблото се разполагат поединично цветните кошнички с жълто-оранжев цвят; периферните цветчета са езичести и женски, а вътрешните са двуполови или мъжки, с 5 тичинки. Плодът е брадавчест, дъговидно извит.

Използваема част. Цветните кошнички и стръковете на растението, брани по време на цъфтежа (юни-август). Срок на годност на изсушеното растение – 2 години.

Химичен състав. Цветните кошнички съдържат каротиноиди (каротин, ликопин, виолаксантин, рубиксантин), фотонциди, следи от алкалоиди, етерично масло, смола, слуз, горчиви вещества, флавоноиди, органични киселини и др., а стръковете – тритерпенови сапонини, арнидиол и фарадиол, танини, горчиво вещество календен, витамин С и др. В корените има инулин, тритерпенови сапонини и др. Семената съдържат и алкалоиди.

Действие и приложение. Противовъзпалително, противомикробно и нервноуспокоително. Билката понижава кръвното налягане и стимулира дейността на сърцето. Това действие се дължи главно на съдържащите се етерично масло, каротиноиди и флавоноиди. Употребява се при язва на стомаха, склероза на съдовете, чернодробни и жлъчни заболявания. Нашата народна медицина употребява билката при главоболие, болести на далака, за задържане при бременност, високо кръвно налягане, възпаление на лимфните жлези. Цветът на невена, накиснат в зехтин (в съотношение 1:10), 20 дни се употребява за пиене при колит, гастрит, язва на стомаха и заболяване на жлъчката. Външно: за жабурене при пиорея; за гаргара при гърлобол; настойка съсъс зехтин – за мазане при рани, изгаряния, лишеи, обриви, рани по гърдите при кърмачките; пресни счукани в дървен хаван листа – за налагане при ракови тумори.

Употреба. Като запарка – 2 супени лъжици в 0,5 л вода на ден.

Огниче – Chenopodium botrys L.

(леплива куча лобода, огничав бурен, угничи, угница)

Семейство Лободови – Chenopodiaceae

Разпространение. Из сухите песъчливи и каменисти места, из тревите, до 1000 м надморска височина, из цяла България.

Описание. Род едногодишни тревисти растения или полухрасти. Над 200 вида в области с умерен климат; в България – 6. Повечето са рудерални растения и плевели, някои са фуражни. Градинската лобода (или огниче) се култивира като листна зеленчукова култура или декоративно растение.

Използваема част. Надземната част на растението, брана по време на цъфтежа (юли-септември). Срок на годност на изсушената билка – 2 години.

Действие и приложение. Противоглистно, антисептично и запичащо. Има и антимикробно действие. Употребява се против глисти, хемороиди, възпаление на червата. Народната медицина препоръчва билката при диария, дизентерия и треска, също като помощно средство при туберкулоза. Относно домашните животни – дава се на кокошките против болестта пипка.

Употреба. Като запарка – 1 супена лъжица в 0,5 л вода. Пие се по 1 кафейна чашка преди ядене 3 пъти дневно.

Внимание! Да не се дава в големи дози, билката е токсична.

Из „Енциклопедия на лечебните растения в България”

Книгата може да поръчате тук!