Захарният диабет повишава риска от тях средно около два пъти

Атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания (АСССЗ) засягат над 300 млн. души по света. Те са водеща причина за смърт. Но 80% от преждевременните сърдечносъдови събития, настъпили преди 65-годишна възраст, могат да бъдат предотвратени. Информирането на обществото за водещите рискови фактори и последиците от АСССЗ ще помогне за подобряване на здравните показатели.

Какво представляват АСССЗ и как влияят

АСССЗ е общ термин, използван за описване на различни заболявания, причинени от натрупването на мастни отлагания – или плаки – в артериите. Безсимптомното натрупване на липиди с течение на времето при много хора се съпровожда от липса на оплаквания до момента, в който плаки в артериите неочаквано не се увредят. Ако това се случи, в увредената артерия може да се образуват кръвни съсиреци, които да доведат до остро настъпване на сериозно сърдечносъдово събитие като инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт.

27% от хората са в риск от АСССЗ. Това се определя от голямото разпространение на рискови фактори и нездравословен начин на живот, което в крайна сметка оказва огромно натоварване върху системата на здравеопазване по целия свят. В момента тази невидима пандемия отнема до 42 000 живота на ден.

Има фамилии с наследствено висок холестерол. При тях миокардният инфаркт се случва 20 години по-рано от останалите. Затова е важно да познаваме заболяванията във фамилията ни.

Кой е в риск

Като се има предвид колко широко разпространено и опустошително може да бъде това хронично заболяване, важно е да се идентифицират рано уязвимите групи от населението.

Основните причини за АСССЗ включват високи нива на холестерол (дислипидемия), високо кръвно налягане (хипертония), тютюнопушене, захарен диабет, фамилна анамнеза и определени генетични предпоставки като например наследствен висок холестерол, който започва в млада възраст (фамилна хиперхолестеролемия). Други рискови фактори, които допринасят за АСССЗ, са лоша диета, ниска физическа активност, наднормено тегло, прекомерен прием на алкохол, стрес. Възрастта и полът също допринасят за болестта, особено при жени след менопауза.

Захарният диабет сам по себе си повишава риска от сърдечносъдово заболяване средно около два пъти. При диабетиците той винаги е от умерен и нагоре, както и изравнен на пациент с понесен миокарден инфаркт. Пациенти със захарен диабет и наличие на увреден таргетен орган – включително нефропатия (микроалбуминурия), невропатия или ретинопатия, са с много висок риск от АСССЗ и се нуждаят от интензивно лечение за намаляване на въздействието на основните рискови фактори.

„Добър“ холестерол срещу „лош“ холестерол

Холестеролът е мастно вещество, което е от съществено значение за нормалното функциониране на тялото. Определено количество холестерол е здравословно. Но ако има твърде много холестерол в кръвта, тялото не е в състояние да се справи с него. Той се задържа в стените на артериите, образувайки в началото мастни жилки, а по-късно атеросклеротична плака. Пренася се в цялото тяло от молекули, наречени липопротеини. С течение на времето мастното натрупване в атерома може да стесни артериите. Този процес се нарича атеросклероза, която може да доведе до инфаркт или инсулт.

„Добрият холестерол или холестеролът в липопротеините с висока плътност (HDL холестерол) помага за премахване на лошия холестерол от артериите. Високото ниво на HDL холестерол предпазва от сърдечни заболявания. На този етап на познанието може да се твърди, че трябва да се стремим HDL холестерола да бъде над 1.0 mmol/l. Обикновенно е висок при хора, които не пушат и имат редовна двигателна активност.

„Лошият холестерол или холестеролът в липопротеините с ниска плътност (LDL холестерол) е основният виновник за прогресията на процеса на атеросклероза. Твърде високият лош холестерол (LDL холестерол) е основен двигател за АСССЗ. Този показател има различни таргетни нива спрямо нивото на риск при пациента. Всички данни сочат, че намаляването на лошия холестерол води и до намаляване на риска от инфаркт и инсулт.

От друга страна, ниските нива, към които лекарите се стремят в лечението, не водят до нарушение във функцията на другите органи – мозък, бъбрек, надбъбрек, тъкани. При пациенти със захарен диабет и понесен съдов инцидент – инфаркт или инсулт, се цели понижаването на LDL холестерола до физиологични граници под 1,4 mmol/l поради факта, че това са пациенти с много висок риск.

Само холестеролът

ли е важен

В допълнение към „добрия и „лошия холестерол има други два вида мастни елементи на обмяната на веществата, които са свързани с АСССЗ.

Триглицеридите са мазнини, които циркулират в кръвния поток с холестерола. Известно е, че високите нива на триглицериди повишават риска от АСССЗ. В последните ръководни правила се наложи един нов биомаркер - aполипопротеин-В, който дава по-прецизна информация за триглицерид съдържащите се фракции. Той вече се изследва рутинно в по-големите лаборатории. В практиката особено при млади хора и при пациенти със захарен диабет изследването му е много ценно, за да се определи агресивността на терапията.

Липопротеинът е структурно много подобен на LDL холестерол. Той може да допринесе за натрупването на плаки. Високите нива на липопротеина се дължат главно на наследствени причини. Препоръчително е поне веднъж в живота човек да направи измерване на липопротеина, защото малка част от хората (около 20%) имат високи нива, които са наследствено предопределени.

Холестеролът в липопроте­и­ните без висока плътност (не-HDL холестерол) е друга мярка за лош холестерол. Той е полезен за оценка на риска от АСССЗ при хора с високи нива на триглицериди, захарен диабет, затлъстяване. При пациенти със захарен диабет не-HDL холестерол е вторият таргет, снижаването на който трябва да се постигне след LDL холестерола.

Намаляване на рисковите фактори: значението на прицелното ниво

Поддържането на здравословни нива на холестерол и триглицериди е важно за здравето. Подобно на кръвното налягане, високото ниво на холестерол обикновено не причинява никакви симптоми.

Нивото на холестерол може да бъде измерено чрез обикновен кръвен тест, който отчита общото ниво на холестерол (общ холестерол); HDL (добър холестерол); LDL (лош холестерол); не-HDL холестерол (лош холестерол) и триглицериди. Препоръчва се възрастните редовно да проверяват холестерола си, ако имат анамнеза за сърдечни заболявания или вече са на лечение за понижаване на холестерола.

При пациенти със захарен диабет тип 2 с много висок риск за АСССЗ се препоръчва редукция на LDL холестерола с поне 50% спрямо изходните стойности и едновременно достигане до прицелна стойност по-малко от 1,4 mmol/L (по-малко от 55 mg/dL).

Някои хора не могат да постигнат препоръчителните нива на холестерол само чрез промени в начина на живот и ще се наложи да приемат лекарства, ако нивата им на LDL холестерол са твърде високи. Медикаментите не са заместител, а допълнение към упражненията, релаксацията и балансираното хранене.

Има различни видове лечения, които могат да бъдат предписани от вашия лекар за намаляване на LDL холестерола. Важно е той да прецени кое е правилното лекарство за вас. В момента медицината разполага с много възможности за контролиране на холестерола и триглицеридите. Комбинираното лечение с два или три медикаментa при фамилните или тежките дислипидемии (главно при захарен диабет) е рутинно терапевтично поведение. Навлизането на инжекционни форми с неколкократно приложение в годината е много добро като ефект и улеснява пациентите.

Предприемането на положителни промени в начина на живот и използването на подходящи медицински терапии забавят прогресията на АСССЗ. Това ще помогне за намаляване на риска от сърдечни събития като инсулти и инфаркти.