Тревожни данни от оксфордско проучване - дори при каралите лек COVID има свиване на мозъка като в старческа възраст и при болести в кръга на деменциите. След тази новина всички публикации в сериозните медии, както и експертите призовават за предпазливост в тълкуването. Уклончивостта е заради недоказана причинно-следствена връзка и дали това не са временни отклонения, които мозъкът ще компенсира.

Екипът сравнява образните изследвания с ЯМР от 2014 г. и сега някои от тях са поканени за нови сканирания. Старите са от архива на Британската биобанка и са за над 40 000 души. От тях са подбрани 401 прекарали COVID и 384 “контроли” с отрицателен тест за антитела и “чисти” през пандемията. Двете групи са сходни по възраст, пол, етнос и интервал между сканиранията. Не се различават по стойности на кръвното, телесна маса, хронични болести, пушене, пиене. Имат изравнен социален статус.

При инфектираните са увеличени индексите на дифузия - маркер за увреждане на тъканта в обонятелните зони. Има по-голямо намаляване на общия размер на мозъка и увеличен обем на цереброспиналната течност, което предполага допълнителна атрофия.

Учените сравняват и леко прекаралите инфекцията, лекуваните в болница и здравите. И се оказва, че вирусът е оставил следа в мозъка и на тези, които не са стигнали до болница. Значително намаляла е дебелината на сивото вещество във фронталната (предната) и париеталната (теменната) зона. А и заразени показват по-голям когнитивен спад в сравнение с контролите.

Засега изводите от проучванете се тълкуват разнопосочно. Допуска се, че резултатите са свидетелства за дегенеративно развитие на болестта. Или да илюстрират разпространението на вируса в мозъка чрез обонятелните пътища (възможен вход към централната нервна система е обонятелната лигавица). Или да са резултат на невровъзпалителни събития, дължащи се на инфекцията. Или сканиранията да изобразяват просто загуба на обонятелна и вкусова сетивност.

Дали установените вредни въздействия може да бъдат преодолени, или ще продължат в дългосрочен план, остава да се проучи с допълнителни проследявания.

Един от публичните “говорители” по темата за засягането на мозъка е специалистът по епидемиология на инфекциозните болести и по генетика на микроорганизмите д-р Франсоа Болу от Импириъл колидж - Лондон.

“Докато и малки загуби в обема на някои области на мозъка изглеждат тревожни, фините промени не означават непременно заболяване, дори в зряла възраст - писа той в “Конвърсейшън”. - Изследователите тълкуват констатациите си като директен вреден ефект на COVID, причинен от вируса и проникнал в мозъка през носа. Друго обяснение обаче е, че промените в обонятелните области на мозъка може да са следствие от загуба на вкус и мирис, а не причина за това.”