Натякване, ирония, метафори, сложни въпроси, държание като с дете влошават положението.

Къде ми е ключът? Настроих ли отложения старт на климатика? Кога беше рожденият ден на баба? Защо не се сещам за паролата на резервната поща?

Всеки ден си задаваме десетки подобни въпроси, по които думата има паметта, и понякога се питаме дали затруднението да се сетим е нормално. Медицината също невинаги знае отговора. Но е

открила и използва някои ориентири за риска от деменция - заболяването, което ни идва веднага на ум във връзка с паметта.

Например,

ако докато си

задаваме въпроса,

ни “светне” отговор,

по-скоро не трябва

да се тревожим,

че губим умствена свежест. Само пример, преценката се прави по специални методики и тестове, насочени към различните видове памет и способността да планираме мислено дейностите си. Обикновено не можем да преценим сами къде се намираме когнитивно, много по-лесно е да се ориентираме интуитивно в преценката си за близки хора. Когато започнат да забравят редовно особено наскоро случили се неща, вече е започнал болестен процес - ранните поражения върху мозъка са започнали около 10 г. по-рано. Засега най-доброто, което може да се направи при свършен факт, е процесът да се забавя. За терапията, доколкото я има, разчитаме на лекарите. В наши ръце е да не влошаваме емоционалното състояние и самочувствие на хората, които вървят към коварната болест на Алцхаймер. Когато дойде нужда от такава подкрепа, хората обикновено не знаят как да се държат.

Деменцията и болестта на Алцхаймер не са две принципно различни заболявания. Деменцията е общият термин  за различните видове патология в тази сфера - обединява “леката” деменция, деменцията от типа на болестта на Алцхаймер и сравнително новоприсъединените съдови деменции, като често те се комбинират в смесени форми.

Всеки вид има специфични свои  причини за възникването и е важно да се постави точна диагноза. Просто диагноза деменция не е достатъчно, трябва да се уточни коя е формата. Лечение всъщност още няма, но различните състояния може донякъде да се повлияят с адекватни според вида грижи.

Алцхаймер и

съдовата деменция са

двете най-чести форми

Основните разлики между двете са свързани с началото и хода на заболяването, както и със симптомите. Болестта на Алцхаймер започва едва забележимо (пълзящо) и симптомите бавно набъбват. Съдовата деменция обикновено започва внезапно, а симптомите често се увеличават със скокове, по-рядко са пълзящи.

Деменцията засяга не само паметта, променя и начина, по който хората се чувстват и се държат. С напредването на процеса все повече се откъсват в свой свят и често вече не могат да различават настоящето от миналото, което затруднява контакта.

Едно от най-важните правила е

да се отнасяме с уважение 

към света на забравящия човек

- той просто е болен и няма вина за това. Избягвайте порицанията и забележките, те не водят до никъде. Само създават обида, досада или несигурност у болния човек, който все още има донякъде запазена самооценка.  Не се отнасяйте към него като към дете. Говорете му с нужното внимание, той до късните етапи на заболяването си знае, че е възрастен човек, а не хлапе. И общувайте на нивото на очите му, както с всеки друг човек.

Събуждайте 

спомени

Ако болните хора не могат да следят разговора за актуални неща, койте сте подхванали, може да е полезно да смените темата. Като правило събития от детството и младостта остават в паметта дълго време. 

Сетивнийте впечатления като мирис или вкус могат да предизвикат спомени, които укрепват самочувствието и настроението на хората с коварната болест.  На емоционално ниво те могат да бъдат въвлечени в общуване дори при напреднала фаза на заболяването.

Чрез музика, докосване или разглеждане на снимки заедно чувствата могат да върнат лентата на умственото изчерпване и да осигурят възможност за поддържането на контакт.

Използвайте

прост език

Говорете бавно, ясно и с прости, кратки изречения. Сложните формулировки, метафори и ирония обикновено не се разбират от хората с болестта на Алцхаймер.

Важната информация повтаряйте по няколко пъти, като използвате една и съща формулировка, защото е по-лесна за запомняне. Ако човекът участва все по-малко в разговори, това може да се дължи и на факта, че слухът му се влошава и трябва да бъде коригиран. Всъщност недочуването е едновременно и фактор за по-бързо пренасяне в изолирания свят на болестта поради липса на общуване.

Правете красноречиви

мимики, жестове и

език на тялото

Тези послания остават понятни за болния човек по-дълго от езиковите. Невербалната комуникация с разбираеми изразни средства подпомага общуването и улеснява разбирането. Също така е важно да поддържате зрителен контакт с вашия близък в беда.  Това му дава сигурност и често е единственият начин за установяване на връзка в късните стадии на болестта.

Питай като адвокат в

съдебна зала,

не като журналист

Използвайте въпроси, на които може да се отговори с “да” или “не” или въпроси с ограничен брой възможни отговори.  Избягвайте така наречените журналистически въпроси - кой, какво, как, къде, защо.

По-добре е например да попитате “Ягоди ли искаш, или малини?”, вместо “Какъв плод изпредпочиташ да ядеш?”.

Не натискайте за бърз отговор дори на елементарни въпроси. Дайте време на болния човек да вземе решение - невинаги това му е лесно, и да си формулира отговор.

Поради увеличаващия се дефицит на памет и език засегнатите често се нуждаят от повече време - първо да разберат въпроса, а след това и да вземат решение и да съставят изречение.