В борбата с болестта се включва и епигенетиката

Най-големият научен пробив в борбата с рака е откритието от 80-те години, че той е генетична болест. Понякога се наследява генен дефект. Друг път той е резултат от външни влияния като цигарен дим или радиация. А може и да е лош късмет, при който част от ДНК не се копира в процеса на клетъчното деление.
Но се оказва, че никак не е лесно това важно откритие да се превърне в лекарство. Още никой не е успял да “поправи” дефект в ДНК. Вместо това се установяват биохимичните последици от генното увреждане и се правят опити те да бъдат овладени. Наскоро обаче се появи нова тенденция. Още е рано и тя да се нарече пробив, но най-вероятно ще се окаже точно това.
Много от дефектните гени, които водят до рак, на свой ред участват в специфичен вид генна регулация, наричан епигенетика.
Тя ги кара да се включват и изключват
било като сами се слепят за ДНК, било като слепят белтъците, които поддържат хромозомите в молекулата й чрез метилни и ацетилни атомни групи.
Това ще рече, че епигенетичните процеси са податливи на химична намеса, нещо невъзможно при генните мутации. С други думи, те се влияят от медикаменти. По тази причина епигенетиката бе предмет на особено интересен семинар в Чикаго в рамките на конгреса на Американската асоциация за изследване на рака.
Даш Данак работи в “ГлаксоСмитКлайн” - един от световните гиганти във фармацевтиката. На семинара той разказа за ново вещество, което потиска активността на ензима EZH2. Този ензим прикрепва метилните групи за хистоните, които са белтъчната обвивка на хромозомите. Много видове лимфоми (рак на имунната система) се дължат на мутации, които правят ензима EZH2 свръхактивен. Той вдига дотолкова метиловото ниво в хистоните, че те “заглушават” околните гени. Блокирани са и тумор-супресорните гени, чиято работа е да спират растежа на клетката. Иначе тя става ракова.
Екипът на д-р Данак подложил лимфомни клетки на действието на новия инхибитор, засега наричан с
непроизносимото
име GSK2816126
И хистоновото свръхметилиране спаднало драстично. А след като третирали клетъчни култури и лабораторни животни, установили, че GSK2816126 намалява развитието на туморните клетки, без да засяга нормални клетки.
Джеймс Бреднър от института “Дана-Фарбър” в Бостън описа подобен подход срещу рака. Екипът му забелязал, че химикалът JQ1 потиска епигенетичния регулатор BRD4. Той блокира и гена Мик, който кодира белтък в друг участък на ДНК. Този белтък има роля в експресията на 15% от човешките гени. И не е изненада, че ако нещо не е наред с него, той става най-честата причина за поява на рак.
Въпреки многобройните опити учените не са успели да блокират директно Мик. Но д-р Бреднър допуска, че ако блокира “съучастника” му BRD4, ще постигне същия ефект индиректно. Екипът започнал да лекува мишки с причинен от Мик миелом с JQ1. И успял! JQ1 изключвал активираните от Мик гени и забавял развитието на миеломните клетки.
Все още нито GSK2816126, нито JQ1 са готови за изпитания с хора. Но два други епигенетични медикамента вече са на пазара. Това са децитабин, продаван под името “Дакоген”, и азацитидин, който се продава като “Видаза”. И двата деметилират ДНК и са за лечение на миелодиспластичен синдром, предшестващ острата левкемия. Друг инхибитор се прилага при рядкото заболяване кожен Т-клетъчен лимфом.
Съвсем наскоро пък екипът на Стивън Бейлин от “Джон Хопкинс” в Балтимор, установява, че ако се комбинират инхибитор на хистон-деацетилазата и азацитидин, туморният растеж при хора с напреднал рак на белия дроб се забавя.
Това е забележително
по 2 причини
За първи път епигенетично средство действа срещу твърд тумор, а не само при левкемия и лимфом (твърдите тумори се атакуват по-трудно, тъй като лекарството трябва да ги “пробие”). Втората причина е, че някои болни не реагирали на комбинацията, но по-късно показали неочаквано добра реакция на рутинната химиотерапия. Излиза, че епигенетичното лекарство на д-р Бейлин влияе на туморните клетки по начин, който ги прави по-уязвими за стандартна химиотерапия.
Това е напълно възможно. За разлика от други форми на генна регулация епигенетичните промени се пренасят в дъщерните клетки при всяко деление, докато не бъдат изтрити. А веднъж изтрити, не се проявяват пак. По тази причина може да се окаже че епигенните терапии спират растежа на рака, без да убиват всички негови клетки.
Именно това всъщност прави и GSK2816126. А щом е така, наистина има научен пробив и епигенетиката заема своето място до генетиката в изучаването и борбата с рака.