Всеки е изпитвал скомина при вида на хартиения плик с поръчана храна за вкъщи. В него има вкусотии, че даже и малко топли все още. А бързо възнаградената скомина повдига настроението.

 Задоволството от засищането - този психологически ефект от храненето е всеизвестен, но досега не бе измерван. Колко силен е той прии различните храни? Същият въпрос, зададен другояче, е - коя кухня прави човека най-щастлив?

В САЩ се опитаха да му отговорят, създавайки т.нар. къса скала на моментното настроение (КСМН) и специален тест за нея. На него учени от Калифорнийския университет са подложили малко над 2000 души в Англия и в САЩ. Анализирана е тяхната емоционална реакция на 11 вида най-популярни ястия. Отчитането е направено по скалата преди и след изяждане на поръчаната храна. Разликата е дадена в проценти. Данните от изследването бяха публикувани тази седмица на сайта Lieferando.at. Те се отнасят до американците и англичаните с техните вкусови нагласи. Но биха могли (донякъде произволно) да се екстраполират и за други нации, например българите, тъй като и у нас същите храни масово се поръчват или купуват за вкъщи. 

Ето тези данни:

Поръчването на каквато и да е храна за вкъщи повишава настроението с 52% средно. Първа в класацията е индийската храна. Тя вдига прага на удоволствието от наситата от 142 на 260 пункта, т.е. с 83%  Причина за това са както в особеностите на индийската кухня, така и доста големият процент днешни британци и американци с индийски и пакистански корени. Според учените главният фактор за доминацията на индийската кухня пред останалите е наличието на силни и лютиви подправки в ястията й и най-вече на куркума.

На второ място е суши с повдигане от 142 на 246 (73%). Трети са бургерите, все едно какви - от 142 на 242 (70%). Тук определящ фактор е, че бургерите са най-типичната американска храна. Следват тайландската (142-233, 64%), китайската храна (142-225, 58%) и пицата (142-216, 52%)

Класацията допълват шницелите (142-213, 50%), пържените пилешки крилца, гърди и бутчета  (142-210, 48%), турският кебап (142-181, 27%) мексиканската храна (142-177, 24%). Накрая е панираната риба с пържени картофки (142-168, 18%). Изяждането на това блюдо прави заситения с него човек съвсем малко по-щастлив от гладния - само с 18% и с цели 92 пункта по-малко от индийското блюдо.

Сега вече може да бъде зададен и базисният въпрос защо храната кара човека да се почувства по-добре, да бъде по-щастлив. Отговорът е передоставен от сайта на психолога Лий Чамбърс. Той казва:

“От психологическа гледна точка храната повдига настроението по няколко различни канала. Първо, идеята, че храната създава комфорт, не е мит.  хората наистина прибягват до храненето като механизъм за справяне със скуката, стреса и тревожните състояния. Чрез нея човекът се закотвя в настоящия момент и му се наслаждава. Второ, като се има предвид колко бурна беше 2020 година и колко много бяха наложените ограничения върху някои видове забавления, храната стана даже още по-мощен инструмент за постигане на задоволство от живота. Трето, човекът има голям опит в яденето. Той знае, че утоляването на глада всеки път и винаги го прави по-доволен, по-щастлив."

А когато вземем предвид веществата, които влияят на мозъка в този процес, ще видим, че любимата храна предизвиква обилно синтезиране на допамин. Дори само мисълта за нея стимулира този синтез. Резултатът от това е т.нар. скомина, която обаче бързо се удовлетворява.  Повишава се и нивото на кортизола, а заради него също се налита на т.нар. храни за успокоение. По правило такива са по-мазните храни. Най-после човешкото поведение при хранене и подборът на храни се влияят и от двата хормона на глада - грелин и лептин. Когато си гладен и нивото на кръвната захар е спаднало, по-трудно контролираш емоционалното си състояние. Още по-трудно е да го задържиш в стабилно равновесие”, обяснява д-р Чамбърс.