Отказът от математика на 16 г. лишава от важен мозъчен химикал

Смятането подобрява паметта и уменията за решаване на проблеми

След години мъчение над задачи по алгебра, изчисляване на дроби и проценти, смятане наум, някои ученици гледат колкото може по рано да зарежат математиката. Но авторитетно ново проучване показа, че отказът от този предмет на 15-16-годишна възраст има неблагоприятен ефект върху развитието на мозъка.

Според изследването на учени от Оксфордския университет, цитирано от “Дейли мейл”, тийнейджъри, които изучават математика до края на гимназията, имат по-високи нива на мозъчен химикал, отговарящ за паметта, трупането на знания и уменията за разрешаване на проблеми.

Екипът е подложил на тест 87 гимназисти и след сканиране на мозъка им е установил, че учениците, наблягали на математическите науки до дипломирането, синтезират повече гама-аминобутирична, или още гама-аминомаслена киселина (GABA). Тази аминокиселина и невротрансмитер се произвежда в префронталния кортекс - мозъчната кора, която покрива предната част на челния лоб, участваща в мисленето, планирането и вземането на решения.

Изследването констатира също, че младежите с по-високи количества GABA са показали по-добри умения да отговарят на въпроси тип главоблъсканици при повторен тест 19 месеца по-късно. Специалистите смятат, че развиването на похвати за решаване на сложни математически уравнения укрепва и подсилва тази част от мозъка и помага на човека да развие по-качествена способност да решава проблеми на по-късна взраст и

коефициентът му на

интелигентност (IQ)

е по-висок

“Резултатите от това проучване доказват, че онези, които не се отказват рано от математиката, развиват мозъка си по начин, който ще ги облагодетелства дългосрочно”, казва проф. Рой Коен Кадош – един от авторите на теста. 

Той обаче смята, че насилието над хора, които не обичат математика, да се занимават с нея не е правилна стратегия. По-добре е да се търсят алтернативи като упражнения с логически задачи и разсъждения, които развиват същата част от мозъка.

“Когато започнахме това проучване, се питах как намаленият достъп до образование като цяло и до математика в частност би се отразил на когнитивното развитие на децата и юношите. Още

нямаме яснота за

дълготрайните щети,

които нарушенията в образователния процес като пандемията от COVID оказват върху мозъка. Но доказахме, че липсата на един-единствен образователен компонент – математиката, се отразява силно на мозъчната дейност и поведението”, обяснява професорът.

Сондаж през 2019 г. показа, че на милиони хора във Великобритания липсват елементарни знания по смятане, а математиката на половината от тези в работоспособна възраст е на нивото на децата в началното училище.

На група от 2000 души между 16 и 75 г. са задавани елементарни математически въпроси, дадени са им неограничено време за отговор и калкулатор. Над половината нямат повече от два верни отговора. 

Айнщайн е с IQ 160,

Тръмп със 156

Коефициентът на интелигентност (IQ) е мярка за умствените способности на хората. Той е въведен от германския психолог Вилхелм Щерн през 1912 г. За да го изчисли, той разделя умствената възраст, определена с тест за интелигентност, на биологическата възраст. После умножава резултата по 100 и получава IQ резултата в точки. 100 точки се смятат за среден коефициент на интелигентност. Поради начина на изчисляване IQ 60 например не значи, че интелигентността е на половината от IQ 120, обяснява “Дейли мейл”.

Смята се, че хора със стойности, по-големи от 140, имат отлични предпоставки за развиване на творческа дейност и определят посоката на знанието. Тези с точки между 130 и 140 съставляват по-малко от 3% от населението и се водят изключително интелигентни. 

Въпреки че го използват широко, измерването на IQ е обект на спорове за качествата на личността и не определят успеха в живота. Сред известните Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг са били с IQ 160; Доналд Тръмп е със 156; актрисата Ема Уотсън – със 138; Арнолд Шварценегер – със 135; Никол Кидман – със 132.