Почина д-р Димитър Марков, спасил хиляди от ампутация

Последната молба към колегите му е да се грижат за дъщеря му и да я обучат за съдов хирург

Съдовият хирург доц. Димитър Марков е разтърсен от вида на мъж, влязъл в кабинета му през 2011 г. Той има тумор, обхващащ главата му в дясната част на лицето.

40-годишният мъж бил опериран 3 пъти, но преди повече от 25 г. За последните 2 г. хемангиомът нараснал до 13x18 см. Мъжът не виждал с едното око и не можел и да диша през носа. Доц. Марков бил последната му надежда.

Изследвания показват, че силно васкуларизирана туморна формация - имала много съдове. Затова се налагат две операции поред. Първата е върху външната сънна артерия, а с втората доц. Марков изрязва тумора.

Въпреки че интервенциите са доста сложни, лекарите жънат успех и дават втори живот на пациента. Лицето му добива почти нормална форма, той вече диша през носа и ужасната болка изчезва.

Така със своя метод доц. Марков спасява хиляди  пациенти.

Той обаче почина на 28 май само на 53 г. Новината шокира близките, приятелите и колегите му, но и всички хора, на които е протегнал ръка.

От 2014 г. доц. Марков бе началник на клиниката по съдова хирургия в болница “Софиямед”, която основава и развива. Тя е сред най-големите му успехи, тъй като лекарят я прави като машина, която работи на пълни обороти.

Пътят му на хирург стартира в болница “Св. Екатерина”, практикува дълги години в “Токуда” и в “Александровска”. Доц. Марков е извършил множество уникални за България оперативни интервенции и е внедрил доста иновативни методи за съдови реконструкции и миниинвазивни техники в съдовата хирургия. Има над 40 научни труда и публикации.

“Любимите му операции бяха на каротидната патология и дисталните реконструкции - каза д-р Снежанка Дойчинова от “Софиямед”. - Беше специалист и във всичко друго в съдовата хирургия. Всеки човек може да е професионалист в нещо, но не и добър организатор, какъвто беше той. Беше перфектен колега. За всички в клиниката беше не само началник, но и приятел. Беше всеотдаен към пациентите си. Когато сме имали неуспех, сме се прибирали разбити.

Бяхме смазани, когато разбрахме, че е починал, защото е на такава възраст, че не сме и подозирали за подобно нещо. Но всичко, което е направил, остава след него.”

Доц. Марков бил много добър в каротидната хирургия.

От година доц. Марков не е добре със здравето. Единственото, за което моли колегите си, е да се погрижат за дъщеря му Десислава. Да й дадат знанията, които той им е предал. Тя е тръгнала по стъпките му. От малка слушала много за съдовата хирургия и записала да учи медицина. Сега е в III курс, но отначало баща й искал да я насочи към друга специалност.

“Когато бях малка, той се опитваше да ме откаже от това да бъда лекар - каза Десислава. - Смяташе го за твърде тежко за жена, но видя, че не се отказвам, и реши, че не е толкова лоша идея. Тогава осъзна, че може да ме научи на много неща.

Баща ми беше човек на живота в два смисъла. Набелязваше нещо и го правеше, вземаше го с пълни шепи. От друга страна, е помогнал на много хора, било за това да не се стигне до ампутация на крайник, било за да не се стигне до летален изход.

Той беше истински лекар - по душа, но преживяваше в себе си, така че да не натоварва околните. Немалко хора са идвали с единственото, което дотогава са им предлагали - да им ампутират крайник. А баща ми се хващаше за нещо в състоянието на човека. Беше иновативен в подхода към всеки, без значение какво ще му коства. А радостта в очите на хората е много окуражаваща.”

Доц. Марков заедно с дъщеря си Десислава и съпругата си.

Доц. Марков имал забележително качество - успявал да накара всички около себе си да се стремят да бъдат най-добрата си версия.

“С поведението си всяваше уважение и хората около него искаха да знаят още и да правят повече, за да успяват професионално. Учеше ме да се стремя да знам и мога всичко по всяко време”, казва дъщеря му.

Затова и когато по-младите му колеги разбират, че е болен, се питат как ще продължат без него.

“Той ни беше опора - казва д-р Елица Герова, ангиолог в "Софиямед". - За мен се превърна в нещо като втори баща. Бяхме много близки. Веднъж го попитах: “Какво ще правим без вас?”. А той отговори: “Аз съм те научил, ще се справиш! Продължавай да развиваш клиниката.” И беше прав. Нас, по-младите кадри в отделението, ни учеше на всичко, което знае. За него бе важно студентите да работят отпреди завършването. И двамата бяхме тръгнали от “Св. Екатерина” и я наричахме болницата майка.

Учеше ни, че пациентът е на първо място и че трябва индивидуален подход и грижа към всеки, докато не го изпратиш до вратата, за да си отиде вкъщи. Затова хората го обичаха, те го боготворяха.”

Доц. Димитър Марков заедно с колегите си от съдова хирургия.

Доц. Марков заедно с колеги на Хелоуин.

Когато сред пациентите се разнася новината за смъртта му, изпращат съболезнования в болницата със спомени как доц. Марков им е върнал надеждата за живот.

Последният, когото оперира, е един от най-трудните му случаи. Мъжът е с тежка диагноза - мултифокална атеросклероза, със засягане на много артериални басейни в тялото, с мозъчно-съдова болест, с исхемичен проблем и артериална недостатъчност на крайниците.

Открил доц. Марков, след като ходил в няколко болници, но вместо операция за съдова реконструкция му препоръчвали ампутация на крака.

“За такива пациенти се използва мултимодален подход - обяснява д-р Герова - и грижите са по-интензивни. Този човек беше изкарал 2 инсулта, с критична исхемия на крака и успоредно с това висока степен на стеноза на сънна артерия. Последното е едно от специалностите на доц. Марков. И той избра такъв подход, че да спаси човека и да не ампутира крака. Извърши байпас операция към артерия на ходилото, така че да достига кръв до края. Така му спаси крака. Премахна и плака на сънната артерия и по този начин предотврати последващи инсулти. Днес този пациент е добре и идва на контролни прегледи. А всички казваме, че това беше последният каротис на доц. Марков.”

С тези методи хирургът спасява стотици. Операционната била негов втори дом и обичал да разказва вицове в нея. Имал две флашки с музика, слушал AC/DC. Сестрите знаели, че в най-трудния момент трябва да увеличат песента докрай.

Извън болницата обичал да майстори нещо. Миналата година си купил и бъги, за да ходи на офроуд в планината. Обожавал кучетата си.