Руснакът Александър Грибоедов е смятан за един от най-добрите дипломати миротворци в света. Животът му никак не се връзва със скучния образ на поет, когото малцина извън Русия познават що-годе. В действителност кратката му биография е толкова смайваща, че Пушкин се е канел да я опише в роман.

В нея има много тайнственост, която я забулва още от раждането му, стеле се над живота му и обвива смъртта му. За Грибоедов се знае, че е роден на 15 януари, но не и коя година е станало това. По енциклопедиите е посочена 1795 г. В този случай Грибоедов се оказва вундеркинд, тъй като постъпва в Московския университет на 11 г. и го завършва на 15 г. А на 21-годишна възраст написва гениалната комедия "От ума си тегли".

Смята се обаче, че той е бил роден с 5 години по-рано през 1790 г. Няма как да се е родил на 15 януари 1795 г., тъй като два дни по-рано се ражда неговият по-малък брат Павел. Това е надлежно отбелязано в книжата на московската черква "Успение Богородично".

Самият Грибоедов разбулва мистерията, но чак през 1818 г. Той получава тогава чин титулярен съветник, който го превръща в потомствен дворянин. Ако истинската дата на раждането му се е знаела преди това, писателят нямало да получи титлата, тъй като е щяло да се разбере, че е незаконно дете. Родителите му сключват брак половин година след раждането му, при това без да се налага майката да сменя фамилното си име. Тя също е била Грибоедова, понеже се е падала далечна леля на баща му.

Във войната с Наполеон Грибоедов участва като хусар от Московския полк. Друг знаменит хусар в руската литература е Михаил Лермонтов, с когото, както и с Пушкин, Грибоедов се родее и като дуелист. Той обаче вади повече късмет от двамата при деула си в Кавказ през 1818 г. с известния дуелист Якубович. Онзи се цели в корема на Грибоедов, но улучва лявата му китка. Все пак е доволен и на това, защото се провиква: "Поне вече няма да свириш!" И наистина, опитите на Грибоедов да свири валсове на пиано престават.

Той пък се цели в главата на Якубович, но пропуска за малко. Куршумът минава току под ухото и почти облизва шията.

Наричат Грибоедов вечния странник в руската поезия. От целия си 34-годишен живот той прекарва 16 години в скиталчества. Първо е кавалерист в Брест-Литовск, после постъпва във външното министерство в Санкт-Петербург и е назначен за секретар на руския посланик в Персия. Пътува 4 пъти до Персия и 7 пъти от Перебург до Тбилиси и обратно.

При тези странствания той се е излагал на различни опасности и в едно писмо до приятел от 30 август 1818 г. сам произнася над себе си зла прокоба. Пише, че е в Новгород и си спомнил за смъртта на Александър Невски, който умира в града на връщане от поход срещу Златната орда в Азия. "Моят съименник князът, на когото съм кръстен, се прославя тук. Може би и неговия адаш, скромния секретар в посолство, го очаква същата участ, само дето едва ли ще ме обявят за светец!"

Първата проява на войнска доблест от страна на Грибоедов е едномесечният рейд на 158 руски войници на персийска служба, които той убеждава да се върнат в родината си. Под командването му отрядът преодолява всевъзможни несгоди по пътя си към Тбилиси, сражава се се, гладува, но оцелява.

През 1825 г. Гребоедов се включва в експедицията срещу кабардинците и черкезите в Кавказ, а после и във войната срещу чеченците като доброволец. Веднъж попада под обстрел и решава да докаже пред себе си, че не е страхливец.

"Исках да не треперя пред лицето на смъртта и под писъка на куршумите. Издебнах момент и застанах на място, до което достигаше огънят на вражеската батарея. Стоях там и отброих 124 изстрела, обърнах коня и спокойно се отдалечих. Оттогава нищо във войната не може да ме уплаши", пише той.

Друг подвиг на Грибоедов е като дипломат. Той успява да убеди командира на крепостта Абасабад хан Есхан да я предаде. Тя е завзета от руснаците без бой на 7 юли 1827 г., а Есхан хан става руски поданик. За този подвиг командващият пише до императора, че "Грибоедов в Персия сам свърши работата на 20-хилядна армия".

Има и подвиг, за който му е признателен арменският народ. Това е съставянето на мирния договор от Туркменчай през 1828 г. Според него арменците, живеещи под персийски гнет, получават право да се изселят в Русия, като освен това за всеки бъде изплатена и определена сума. От договора се възползват десетки хиляди арменци, а сумата е колосалните за времето си 20 милиона рубли.

Но най-голямата тайна на Грибоедов е около неговата смърт в Техеран на 30 януари 1829 г. Това става при първото нахлуване на фанатизирана тълпа в чужда мисия. (Второто е точно 150 г. по-късно, когато привърженици на аятолаха Хомейни завземат посолството на САЩ.) Нахлуването е част от сложен политически заговор, в който са замесени англичаните, някои служители на шаха, духовни водачи и др.

Доколкото е известно, тялото на Грибоедов, който тогава вече е пълномощен министър (т.е. посланик) е буквално разкъсано от тълпата. Не ясно къде е отнесено след смъртта му и на какви издевателства е било подложено. Знае се, че е било погребано в двора на арменската черква в Техеран и че по-по-късно е откопано и пренесено в Грузия. Служители в черквата казват, че главата на Грибоедов не е намерена, а чак през 1836 г. я препогребали в масовия гроб с телата на другите убити при щурма на посолството.

А през 1913 г. поетът Юрий Терапиано чул в Техеран от някакъв старец огнегълтач легендата, че Грибоедов се бил сближил приживе със зороастрийците в Тебриз. "Те владеели древни умения като например да подменят труп. За тях изобщо не е представлявало трудност да го направят и поради това поетът е разпознат само по изкълчената ръка. Тялото било нарочно доведено до неузнаваем вид. А Грибоедов живял още дълго под чуждо име при зороастриайците и никой не го е разпознал."