Ваксините за развития свят изобщо няма да стигнат, за да се блокира заразата с коронавирус в света, каза по БНР проф. Сорен Хайрабедян, имнуолог огтБАН.

Той смята, че заявките на фирмите да произведат „по няколко милиарда броя“ не са достатъчни за ваксиниране на цялото човечество.

„Първо ще бъдат ваксинирани засегнатите групи в развитите страни. Но за да се възстанови нормалният ритъм, глобалната икономика, трябва да бъдат ваксинирани хора в страни с по-ниска степен на развитие. За тях може да няма достатъчно бройки, достатъчно добра логистика, а живеем в свързан свят. Това може да бъде най-големият проблем“, каза той. 

Забавянето на втората доза от ваксината би могло да доведе до малко по-ниско ниво на ефективност, посочи проф. Хайрабедян пред БНР. Той обаче уточни, че „това е хипотетично и малко в зоната на спекулациите“.

При държавите, които са преминали към вариант само една доза, целта е да се постигне покритие максимално бързо, „поне една доза да бъде направена“.

Хора с автоимунни заболявания и алергични към една от съставките на РНК ваксините, трябва да внимават при ваксиниране. При останалите не би трябвало да има проблем, отбеляза д-р Хайрабедян.

Ваксината на „Астра Зенека“ и Оксфорд, както и руската, се базират на аденовирусни частици. „При тези ваксини има теоретична възможност, ако многократно се ползва ваксината, всяка година, на всеки две години и се ползва същият вектор, без да се променя, имунната система би могла да изгради отговор към вектора. При следващо ваксиниране може да има по-ниска ефективност, тъй като самата имунна система блокира ваксината, преди да влезе в клетките и да започне да работи, за да създаде имунен отговор“, каза той.

При ваксините с вирусен вектор може да се очаква страничните ефекти на мястото на поставяне да бъдат малко по-силни.

Някои от мутациите на коронавируса са притеснителни, каза ученият.  В определени линии могат да се натрупат няколко мутации.

„Тази във Великобритания, този щам, съдържа поне 3 притеснителни мутации, от които едната е в предно място на белтъка, с който вирусът влиза. Така се увеличава рязко способността му да заразява. Неговият индекс на трансмисивност се покачва значително. Едното опасение е за нова вълна. Второто е, че някои мутации, натрупани в гена, който кодира белтъка, могат да доведат до възможност вирусът да използва и друг белтък, разположен по имунните клетки“, посочи ученият.

Според Сойрабедян, ако масовото ваксиниране стане прекалено бавно, може да даде възможност на вируса „да си избере друг път на развитие“.