"Изгледах интервюто с министър Ангелов по btv, после изслушах участието му и в БНР. Мога да кажа, че за мен си личи, че човека се старее да решава трупани с години проблеми и хич не му е лесно. Лично аз не си спомням в последните поне 20 години, някой друг министър да е заявявал в ефир на национална медия, че ще ограничи достъпа на частните здравни заведения до ресурса на касата, ако не участват солидарно в лечението на болните с вируса. Предвид всичките финансови интереси и лобита в този сектор, човека отваря кутията на Пандора. Респект за желанието. Дали ще му позволят е друга тема. Направи ми впечатление, че усилията сега са съсредоточени в две посоки - болните да могат да достигат бързо до болниците, а там да има достатъчно легла. Какво се случва в здравните заведения по думите на министъра е отговорност на техните медицински директори". Това написа във фейсбука си д-р Борис Таблов, български лекар на първа линия в борбата с коронавируса в Германия.

Вижте какво още пише той:

"В същото време проф. Балтов - директора на Пирогов тези дни каза, че само при тях в рамките на последната седмица има 100 заразени медици. За мен това като страничен наблюдател говори за тотална липса на адекватна концепция как да се работи при огромен брой пациенти с вируса. За разлика от министъра обаче, аз не съм на мнение, че това може да е проблем само на директорите, защото така формулирано изглежда сякаш държавата се опитва да прехвърли проблема от болната на здравата глава. В крайна сметка лечението на пациентите зависи от наличието на достатъчно медицински персонал т.е. ако той отсъства това пак ще стане проблем за държавата, не само за директорите. Също така не съм и убеден, че механичното задължаване на всяко здравно заведение да отдели 10% от капацитета си за ковид пациенти ще реши въпроса, защото където няма експертиза това ще създаде повече проблеми отколкото ползи. Пак като страничен наблюдател за мен е видно, че болниците постепенно се превръщат в центрове за разпространение на заразата, а това трябва да се прекрати възможно най-бързо.

Защо лятото много хора не си написаха домашното сега няма никакъв смисъл да се разсъждава, защото не можем да върнем времето назад. Това което сега трябва да се направи е да се разделят потоците, да се осигури персонал само за ковид отделенията, да се огледа дали всички наистина имат достатъчно предпазни средства за персонала, да се оптимизират начините за лечение и предпазване и т.н., и т.н. Единия от вариантите беше да има отделни ковид болници, защото така можеш с по-малко ресурс да обслужваш по-голям брой пациенти. Ще ви дам пример - докато работех в университетската болница в Плевен имаше поне 25 операционни за не повече от 6-7000 операции на година. Огромен разход откъм лекари, апаратура, анестезиологични и операционни сестри и т.н. В Нойрупин където работя сега има само 7 операционни, в които извършваме около 10000 операции на година. Къде мислите че процесите са оптимизирани по-добре. С това искам да кажа, че нямаме нужда от 400 болници с ковид сектори, а да речем 50 които обаче да функционират перфектно. Това е само една от възможните посоки.

Това обаче, което трябва да се направи и е в правомощията на министъра - да спечели време на здравните заведения да наваксат в движение пропуснатото в предходните месеци в организационно отношение. А той може да го направи ако убеди началника си т.е. министър-председателят на държавата, че от половинчати мерки няма полза в момента, а трябва твърд курс или т.нар. локдаун за няколко седмици иначе здравната система просто няма да може да се справи с предизвикателствата следващите месеци. Мисля си, че случващото се прилича повече на маратон, а не на спринт т.е. щетите от този по-твърд курс ще се изплатят във времето. В тази връзка се надявам, че министър Ангелов ще е толкова твърд не само спрямо директорите на здравните заведения, но и спрямо Бойко Борисов.

Другото, което може да се направи е медиците да говорят открито за проблемите, с които се сблъскват. Истината трябва да се чува, защото иначе се създава усещане, че всичко е наред, а аз самия знам от контактите си с колеги в епицентъра на събитията, че това не е така. Колеги, ако се притеснявате да застанете с името си пред обществото заради лов на вещици в по-късен етап, мен не ме е страх. Пишете, разказвайте, а с ваше позволение аз ще търся начини тази истина да достигне до ръководните фактори взимащи решенията. Само с истината и натиск от нас като граждани, можем да ги накараме да предприемат действия за решаването на тези проблеми. Иначе ще продължаваме да наблюдаваме Параграф 22 по български".