Четирима получиха надежда за нов живот, след като семейство дари органите на 36-годишна жена в мозъчна смърт

Семейството на 36-годишна жена, изпаднала в мозъчна смърт в УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”, дари органите ѝ и върна надеждата за живот на четирима души.

Експлантацията на органите стартирала веднага след потвърждаването на мозъчната смърт на младата жена.

Във Военномедицинската академия екип, воден от проф. Ивелин Такоров, извърши изключително сложна, над 7-часова интервенция за

присаждане на черен дроб на 42-годишен мъж в тежко състояние

“Към момента той е в стабилизирано тежко състояние, контактен и адекватен. На пациента му предстоят внимателно проследяване и грижи от екипа на доц. Марина Конакчиева от Клиниката по гастроентерология, чиято роля е ключова както в подготовката за операцията, така и в последващото възстановяване, поясниха от ВМА.

По същото време в УМБАЛ “Александровска” лекарите под ръководството на доц. Пламен Димитров и доц. Владислав Младенов, прекараха нощта в операционната, за да върнат шанса за нормален живот на 28-годишен мъж от Врачанско и 61-годишна жена от София. И двамата реципиенти са с отлична функция на новите органи.

Тъй като в България нямаше съвместим реципиент за сърцето на жената, бе задействана европейската платформа за обмен. Сърцето бе транспортирано по спешност до Атина, където

екип на Onassis Hospital успешно го трансплантира на 33-годишна жена

Изпълнителната агенция “Медицински надзор” (ИАМН) и Министерството на здравеопазването изразиха дълбок поклон пред близките, превърнали личната си трагедия в триумф на живота.

За съжаление, статистиката показва, че подобни ситуации у нас остават по-скоро изключение, отколкото медицинска практика.

Към юли 2026 г. в листата на чакащите за органна трансплантация в България са близо 900 души. Най-критично е положението при нуждаещите се от нов бъбрек – 826 души, следвани от чакащите за черен дроб (31) и сърце (23). Годишно обаче се извършват едва между 30 и 40 трансплантации в цялата страна, което

отрежда на България трайно последно място в ЕС по брой донори на милион население

Широко разпространеният мит, че българинът отказва да дарява органи поради религиозни или културни предразсъдъци, отдавна е опроверган от експертите. Анализите показват, че процентът на българските семейства, които дават съгласие в момент на загуба, е сходен и дори по-висок от този в Хърватия, която е сред световните лидери в донорството.

Истинският препъникамък е липсата на регулярна организация за откриване и диагностициране на мозъчна смърт в регионалните болници. Лекарите в интензивните отделения са претоварени, липсват достатъчно обучени координатори по донорство, а държавните механизми за финансово и кадрово стимулиране на тези екипи остават неефективни.

Българският закон за трансплантациите почива на принципа на несъгласието (всеки е донор, освен ако приживе не е декларирал обратното), но винаги се иска крайната дума на роднините – точно както е в Испания и Хърватия. Промяната там обаче настъпи не чрез закони, а чрез изграждане на мрежа: обучение на лекари във всяка една болница и дигитални кампании като българската инициатива “Да. За живот!” и денонощна логистична подкрепа от държавата.

Над седем часа десетки специалисти работиха в пълен синхрон, а именно добрата организация, професионализмът и навременните решения във всеки критичен момент направиха възможно успешното протичане на трансплантацията във ВМА.