Учени от университета Гутенберг в Майнц са изследвали останките от воини от бронзовата епоха, убити около 1200 г. пр.н.е. в земите на днешна Германия. ДНК анализът показа, че само 1 от 8 има гена, отговорен за разграждане на лактозата (млечната захар). В резултат на мутация обаче човекът започва да произвежда ензима лактаза, който разгражда лактозата. Днес около 90% от хората в същия район има този ген. Учените предполагат, че тази мутация се е разпространила за няколко хиляди години.

Проф. Даниел Вегман от университета във Фрибург отбелязва, че единственото обяснение за толкова бързото разпространение на мутацията е много силен естествен подбор: „През последните 3000 години резистентните към лактаза хора са имали повече деца или, обратно, децата им са имали по-голям шанс за оцеляване от тези, на които е липсвала тази черта.“

Въпреки това днес много възрастни по света са с непоносимост към лактоза и пиенето на мляко при тях има неприятни телесни реакции.