Някои последици от COVID-19 са необратими пише "Уолстрийт джърнъл", цитиран от gazeta.ru.

Изследване, публикувано в Европейския архив по отоларингология, показва, че от 417 с леки или умерени форми на болестта 88% и 86% съответно имат дисфункции на вкус и обоняние, които остават след минаване на останалите симптоми. Споре друго проучване само 25% от болните са си възвърнали двете сетива две седмици след оздравяването.

Способността на вируса да унищожава обонятелни рецептори поражда недоумение у лекарите, тъй като в много случаи болестта няма симптоми.

"Обонятелните рецептори, които са най-краткият път до мозъка, "се самоубиват", за да се премахне вирусът от него", казва Даниел Рийд, зам.-директор на центъра Monell в Пенсилвания. - Това може да се смята за здравословна реакция на организма към вируса. Ако и това не помогне, хората вероятно се влошават."

23-годишният Мат Нюи, преодолял инфекцията, казва, че всеки ден изпитва силен стрес заради загубеното си обоняние. Той се страхува да остане вкъщи сам, защото може да не усети евентуално изтичане на газ или мирис на дим. „Прекарах ден и половина без храна. Стомахът ми вече не е приятел с мен“, казва Нюи. Той отслабнал, защото не му е приятно да яде, без да усеща миризмата на храната.

Засяга мозъка и белите дробове

Загубата на миризма обаче далеч не е единствената последица от коронавируса, която ще остане задълго. Пред Gazeta.ru заслужилият доктор на Русия Андрей Кабичкин казва, че всичко ще зависи от какви заболявания е боледувал човекът преди COVID-19.

„Усложненията могат да бъдат в дихателната и съдовата система, но това са много индивидуални случаи. В допълнение пневмосклерозата (уплътняване на съединителната белодробна тъкан - Gazeta.ru) може да се превърне в дългосрочно напомняне за COVID-19. Ако се развие пулмонална инфекция, тя може да остане дълго след възпалението. Може да има и и нарушения на мозъчните съдове от типа микрострес, тъй като централната нервна система е значително засегната от вируса“, казва Кабичкин.

Според имунолога Мария Полнер има малък процент необратими ефекти. Най-честият е пренесена пневмония, която може да доведе до необратима деформация на дихателните пътища и поява на белодробна фиброза.

Отоларингологът Владимир Зайцев от своя страна предупреждава за възможно развитие на бронхопулмонални заболявания дори човек да не е страдал от тях преди. „Ако при настинка, ТОРС или ARI възпалението се задържа в носната кухина или фаринкса и след това от коронавирусната инфекция се засягат носната лигавица, вероятно параназалните синуси, задната фарингеална стена, ларинкса, трахеята, бронхите и белите дробове. Тоест, буквално всички етажи са победени”, каза Зайцев пред руския телевизионен канал "Звезда".

Според него най-лошият резултат от COVID-19 може да бъде и появата на полиорганна недостатъчност. "Коронавирусът може да провокира остри състояния на панкреатит и сърдечна недостатъчност", обясни лекарят.

Рискови са и болните от ХИВ: „Човек изпада в имуносупресия. Самият вирус е имуносупресия".

Полнер обаче категорично не е съгласна с неговото мнение.

„ХИВ е отделен вирус, несвързан с коронавируса. На фона на респираторни инфекции наистина може да се снижи имунната защита. Поради това бактериални инфекции са напълно възможни“, каза тя.

Самото възстановяване може да трае 2-3 месеца, а и много повече. Хората, които са имали COVID-19, трябва да следят функционирането на белите дробове и увеличаването на капацитета им, което ще подобри насищането на кръвта с кислород. За това трябват дихателни упражнения с рехабилитатори поне 4 дни, а после сами.

Но според акад. Константин Лядов от Руската академия на науките „след COVID-19 белодробната тъкан е уплътнена и упражненията за надуване на белия дроб са опасни.