Над 80% подкрепа за мерките, които държавата е предприела в пандемията, спад в тревожността сред жителите на столицата и големите градове и в готовността стриктно да спазват ограничителните мерки - това регистрира втората вълна от проучване на Института за изследване на населението и човека на БАН. Проведено е между 25 април и 2 май сред 868 пълнолетни българи в цялата страна.

Проф. Антоанета Христова, която ръководи проучването, обясни за "24 часа" спада в тревожността с това, че българинът е свикнал да живее в трудно прогнозируема среда и попадайки в пандемията не изпитва затруднения, защото това не е нещо ново за него. Т.е. българинът е адаптиран към несигурност и стрес", каза тя.

Втората причина според нея е, че българите в пандемия използват максимално съзнателно и целенасочено всички стратегии за справяне със стреса, за да не преживяват напрежение. Една от тях, наречена от изследователите "наивен оптимизъм" е начело - 13% си повтарят всекидневно, че всичко ще се оправи, че пандемията е само период и има излаз от нея, който е близо. Още 12% използват стратегията "правя нещо, за да не мисля", а на трето място - 10% са хората, които се справят със стреса емоционално, като не допускат негативни емоции и лоши мисли. Суеверия спасяват психиката на 7% в карантината, още 7% са вярващите на конспиративни теории и езотерика, покщазват още данните.

Проучването прибави към групата на най-тревожните от извънредното положение - активните столичанки над 35 г., които работят от къщи и се грижат за семейството си, и още две групи. Едната е на излезлите в принудителен неплатен и платен отпуск доскоро работещи. Това са хората извадени от активност като странична резерва и които се опасяват, че ще изгубят работата си в пандемията.

Друга група са най-възрастните жители в големите градове. "Те са високорискова група, затворени са у дома, повечето имат възможност да отидат някъде на зелено и да се затворят там, но се чувстват ограничени във възможността на тази висока възраст да се чувстват свободни и да преживяват някакви положителни емоции, свързани с градинката, съседите, цветята", обясни проф. Христова.

Но ако в столицата и областните градове проучването улавя спад в тревожността, в малките населени места тя остава висока, е изводът от второто проучване.

Данните показват по-ниска готовност, макар и с малко, хората да спазват ограничителните мерки. Независимо от това обаче констатацията е, че все пак българинът се пази, носи маска, мие ръцете си и гледа да спазва правилата за дистанция в закрити обществени места, твърди проф. Христова.

7% твърдят, че са преживяли често или много често състояние на депресия, но пък над 90 на сто - не са. Такива според проф. Христова обаче са и данните в нормална ситуация.

Икономическата ситуация в страната продължава да е основна причина за стрес в бъдеще, е следващ извод от проучването.

На въпрос:"До каква степен ви липсва да виждате приятелите си и роднините си на живо?", мнозинството анкетирани са отговорили, че живият контакт с тях им липсва много силно. И според проф. Христова, по никакъв начин не излиза технологиите да изместят живата връзка с тях. В самото изследване хората споделят, че социалните мрежи и новите технологии не са разширили контактите им. Даже обратното - научили са се да неглижират онези, които не са значими за тях.