Ливърпулски учени го свързват с природно заложен недостиг на витамин D през зимата
За учените, които изучават взаимовръзките между човешкото здраве и физическите фактори на средата, 35-ият паралел е граничната линия на пълноценното слънчево греене. На север от нея хората не получават достатъчно слънчева светлина, за да имат адекватни нива на синтезиран от слънцето витамин D през зимата.
Учени от Ливърпулския университет сравняват данните за COVID-19 по региони и установяват, че държави под 35 градуса северна ширина имат население с добро насищане с витамин D и относително ниска смъртност.
Същото е обаче и в някои северни държави, в които заради осъзнатия риск от слабото слънце е възпитан стремеж към припичане и специално внимание върху набавянето на витамин D с храна - традиционните за северната кухня мазни риби и масло от треска и препоръките недостигът да се компенсира с добавки. Това съвпадение подтиква екипа да изгради хипотеза за връзка между дефицита на слънчевия витамин и тежестта на епидемиите в отделните държави.
В южното полукълбо има сравнително ниска смъртност. “Може да се твърди, че вирусът се разпространи по-късно в южното полукълбо, но с времето този аргумент изглежда все по-неубедителен. В Австралия има 100 случая до 10 март, 1000 - до 21 март; във Великобритания първите 100 са до 5 март, а първите 1000 до 14 март, само една седмица по-рано. А ако сравним смъртността, е в десетки пъти.”
Изводът е, че не може да се докаже дали витаминът предотвратява заразат. Но може да се допусне, че той намалява риска от свръхострата възпалителна реакция срещу вируса, наричана цитокинова буря, която много често завършва със смърт.
Вероятно учените са били окуражени от данните на голямо проучване за нивата на витамин D в Европа от 2018 г. Според него Италия, Испания и Франция, все силно засегнати от пандемията, са с ниски нива. Дефицитът му е повече на юг, отколкото в Северна Европа. В най-рискова група са старите хора. Те прекарват по-малко време на слънце, а и естественият синтез в кожата им е по-неефективен.
Средно всеки трети в Южна Европа е в дефицит. На пръв поглед няма логика да е така за средиземноморските народи – греенета е достатъчно за нормален синтез на витамина. Но този парадокс се обяснява с все по-урбанизирания начин на живот - 80-90% от времето си човек прекарва на закрито, усърдно се предпазва от ултравиолетовите лъчи и подценява значението на витамина за здравето.
Към известните от век рискове за костната плътност, вторичен хиперпаратиреоидизъм и остеомалация, от 10-ина години има доказателства, че витаминът работи и за имунната система. На тази основа се смята, че дефицитът му увеличава риска за рак, автоимунни заболявания и инфекции. Установява се негова роля и за хипертонията.
Получаваме малка част от витамина с храната – до 25%. Основната необходима доза тялото трябва да си изработва под влияние на УВ лъчите. Превитамин D се синтезира в кожата след излагане на слънце, метаболизира се в черния дроб до 25-хидроксивитамин D и се преобразува в бъбреците до активна форма 1,25-дихидроксивитамин D. Хранителният дефицит на витамин D обикновено се изследва чрез измерване на резервите на витамин D според концентрацията на 25-хидроксивитамин D.
Наблюденията от 2000 г. насам показват, че хората на север по-активно търсят слънце. Заедно с фактора по-светла кожа, която доказано синтезира витамина по-добре от по-пигментираната, населението е в по-благоприятна позиция да поддържа нужния за добър имунитет витамин D.
Когато се проследи смъртността, се вижда, че в страните, разположени под 35 градуса на север, има относително ниска смъртност. Това предполага възможна роля на витамин D върху хода на COVID-19, още повече, че сравненията показват по-благоприятни данни и за страните на север, в които дефицитът на витамин D е сравнително рядък вероятно поради широкото използване на добавки, отбелязват изследователите. Те напомнят, че
дефицитът на витамин D
корелира с хипертонията,
диабета, затлъстяването,
а всички тези хронични заболявания са свързани с повишен риск от тежко протичане на инфекцията.
Учените цитират експериментални данни, които показват, че витамин D е важен за регулиране и потискане на възпалителния цитокинен отговор на респираторните епителни клетки и макрофаги на различни патогени, включително респираторни вируси. Доказателството, че витамин D може да предпази от инфекция, е все още скромно. Хипотезата не е, че витамин D би защитил срещу инфекция със SARS-CoV-2 - новия вирус, а че може да бъде много важен за
предотвратяване
на цитокиновата
буря и вероятния
остър респираторен
дистрес синдром,
който често е причина за фатален изход.
Според екипа спешно трябва да се започнат изследвания, за да се прецени дали може да има зависимост между нивото на витамин D в организма и тежестта на заболяването COVID-19.
“Има косвени доказателства в подкрепа на защитния ефект на витамин D срещу тежко протичане на инфекцията в голяма част от хората в Северното полукълбо, при които не се наблюдава в момента дефицит”, твърди ливърпулският екип.
В условията на извънредни мерки хората могат да използват подкрепата на слънцето на терасите и в дворовете си, в краен случай - частично на отворения прозорец. За набавяне на нужната за синтез доза без риск за вреден ефект от лъчите са достатъчни
слънчеви бани
на краката и ръцете за
20-30 минути 2-3 пъти
седмично. Все още слънцето не е силно и няма риск от изгаряне, но най-светлите хора трябва да преценяват според личната си поносимост.
Витамин D присъства в по-големи количества в храни като мазна риба (скумрия, сьомга, риба тон, сардини), яйчни жълтъци и телешки черен дроб.
Коментари