Инфо-вирусът е като биологичния вирус, но много по-хищен. Докато живият паразит има няколко часа свой собствен живот, преди да се засели в друг организъм и да живее за негова сметка, инфо-вирусът е обречен на смърт, ако не е в мисленето. Затова интензитетът на инфо-епидемията далеч надвишава вирулентността на коронавируса.

Желанието на всички е "да се върнем към нормалния живот". Какво обаче е за нас "нормален живот"? В продължение на девет дни, от 5 до 13 април, китайският майстор Юан Тзе разискаше на интернет семинар как неусетно сме подменили разбирането си за нормалност. Различни инфо-вируси през изминалите векове бавно и полека са градили днешната ни представа за това какво е полезно, добро, здравословно и нормално и как да се доберем до него.

Позната ви е поговорката, че "успех се постига само с много труд". Или че "геният е 1% талант и 99% труд". Нищо подобно, казва Юан Тзе. Тези максими са валидни само в културна среда, която свежда живота до материалните му измерения. Когато идеалът на една култура е да изгради материална база, с която да превъзхожда другите, трудът се превръща в робска орисия. “Отруденият човек става преди петелът и си ляга след котката, след като цял ден е влачил хомот като вол", гласи една китайска поговорка.

"Нормалният живот" на повечето хора се състои от дълъг работен ден, телевизия вечер и пак същото на другия ден. Живеем така, но не смятаме себе си за роби, а за хора, борещи се за своята прехрана и благоденствие. Всички около нас са така. Охолството е главна цел, а статутът, славата, и властта - главна ценност и културен синоним за успех.

Данте нарича това "скотско благополучие". Сведено до голия му смисъл, това са 3 манджи на ден и накрая 2 квадрата земя, все едно дали годините живот са били опаковани в луксозна къща, скъпа кола, много дрехи и много пътешествия.

Разбира се , човек има базисни материални нужди, за да оцелее: храна, подслон, топли дрехи за студа. Но когато една култура има за най-важна ценност материалното изобилие и с това измерва напредъка, крахът и е предвидим. Всекиму е ясно, че количеството на материалните ресурси е винаги крайно. Сега сме на ръба: пред нас се простира бъдеще, в което няма да има всичко за всички. Как ще се справи тогава "нормалният", т.е. консуматорски конструиран ум? Назад към джунглата?

Ще възразите, че не само ядем, но и знаем много за света. Знаем, но само за видимия, тактилен свят. Затова си представяме, че онова, което ще ни донесе здраве и просперитет, ще дойде от техническо, научно и материално развитие. Търсиме решенията извън себе си и ги виждаме в нов технологичен скок. Но астрофизиците вече ни дадоха да разберем, че цялата грамада от натрупани знания е валидна само за 4% от реалността. А и голяма част от това знание може да се окаже не просто безполезно, а бреме, когато научим повече за останалите 96%.

Не сме били винаги толкова късогледи, каквито сме сега. За древните хора светът е бил много по-сложен, отколкото го виждаме днес. Науката няма обяснение как в Асирия, една от най-древните  цивилизации, са добили толкова точни астрономически и математически познания без нашите свръхтехнологии. Историци предполагат, че всъщност са нямали нужда от телескопи и спътници. Опознавали са небесата с "технологиите на съзнанието", към които ние едва сега пристъпваме. Подобни хипотези развиват и египтолози, за да обяснят строителната и математическа прецизност на пирамидите, която е непостижима за нас.

Съвременната култура е наводнена с инфо-вируси, които заключват интересите ни предимно в сферата на материята. Развитието на човека се свежда до развитие на материалния аспект на цивилизацията. Древните "технологии на съзнанието", отдавна изключени от информационното поле, са забравени.

Какво означава "технологии на съзнанието"? Почти никой не може да отговори, защото за науката съзнанието още е тера инкогнита, непознат континент. Вратички към него са съхранени в източните практики за самоусъвършенстване. Но те са пръснати в многобройни източници и школи. Малцина могат да съберат парченцата в смислена цялост и да ги използват успешно.

Юан Тзе е един от тези малцина. Търпеливо и скрупульозно той изучава тези източници и школи и събират каймака в единна, всеобхватна теория на съзнанието. Тя не само систематизира духовните технологии на древните, но и дава ключ за култивирането им днес. През 2012 г. той представи теорията си на своите чигонг ученици и им предложи да я изпробват на себе си. Юан Тзе изброява 9 стъпала за изграждане на технологии на съзнанието. Четвъртото е онова, което будистите наричат "просветление".

От векове будистки монаси пробват и създават различни тренировъчни техники, за да достигнат заветното просветление. Успелите се броят на пръсти, обяснява Юан Тзе, защото будистките техники се ограничават с работа предимно върху самото съзнание. "А трябва да се включи и тялото, и чи." Животът е единство от тия три аспекта и ако занемарим който и да е от тях, "технологиите на съзнанието" остават в латентно състояние.

Юан Тзе доказа бързо, че неговата система притежава удивително успешни средства за развиване на "технологиите на съзнанието". Негови ученици ги използват, за да лекуват физически и ментални недъзи. Двама от тях не само възстановяват здравето си, но и преминават заветното четвърто стъпало - просветлението. За тях разкава филмът "Вече свободни" (2019, реж. Ким Шелтън).

Световната му премиера ще е на 18 и 19 април по интернет. Регистрацията е безплатна на https://www.alreadyfreefilm.org

Филмът ще се излъчи на 13 езика, включително и български.