Защо СЗО още не е обявила пандемия за коронавируса

Няма обяснение за необичайната вирулентност на испанския грип преди 100 г.

През XIV в. бубонната чума е влязла в Европа през Италия

Сигурно се питате колко хиляди трябва да станат болните и жертвите на COVID-19, та СЗО да обяви пандемия. Категорията “пандемия” не е дефинирана ясно. Това улеснява големите в здравната политика да ѝ придават смисъл по свой вкус. Но безспорно влизането в такъв режим вдига финансовите ангажименти за държавите и международните организации. Растат разходите за ограничаване на разпространението и за помощи за бедните страни, както и загубите за всеки вид бизнес.

“Пандемия”  е от гр. demos – население, и pan – всеки. Съчетанието предпоставя допускане, че цялото население на света ще се срещне с патогена и голяма част от хората ще се разболяват. Такъв потенциал имат причинители, към които не се изработва траен имунитет, и тези, които са нови за човечеството - имунната система на хората не се е срещала с тях и не ги разпознава на ранен етап, за да им даде отпор.

Директорът на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус увъртяно заяви,  че коронавирусът има пандемичен потенциал, но все още не е пандемия. Думите му хвърлиха света в недоумение какво се чака, след като вирусът вече се разнесе по целия свят. Случаи има на всички континенти освен Антарктида.

Досега понятието влизаше в употреба, когато дебютно за всички хора заболяване се разпространеше в много държави. Не се гледат тежестта на случаите и жертвите, а обхватът.

Сега се добавя критерий като “вътрешно” предаване на болестта. Най-общо това се тълкува като еволюцията на епидемията да е преминала на следващо ниво – заразата да се предава главоломно от човек на човек в засегнатите държави.

Нещо като зараза от второ поколение. Интерпретацията не се приема от всички учени. Мнозина застъпват концепцията, че водещи са броят на заразените и процентът на смъртност. Само СЗО обаче има право да даде статут на екстремност. Експертите там са се обединили около позицията, че повечето от случаите и огнищата на тежката пневмония са проследими и “разпространение вътре в общностите не е очевидно”. Това звучи все по-неубедително с новите случаи в САЩ и Европа, където не всички истории на заболяване водят по някакъв начин към Китай. 

Пандемиите са част от човешката история от векове. Лошото е, че все по-често са заради прекрачване на междувидовата граница. Това става в общности, в които въпреки т.нар. прогрес хора и животни са в контакт. Животински вируси разболяват хора и тези случаи зачестяват - само 10 г. минаха от последната пандемия - свинския грип H1N1 през 2009-2010 г. Въпреки името си този вирус генетично е свързан с вирус по птиците, но преминава към прасета и накрая успява да се приспособи за болестно копиране в човешки клетки. С премиерния си сезон свинският грип уби стотици хиляди в света. Нанесе и големи икономически щети и изсмука здравните бюджети на по-бедни държави. Вероятно точно тази обеца стиска ухото на ръководството в СЗО. То трябва да балансира между поощряване на мерките срещу вируса и избягване на презастраховане чрез ограничения на пътуванията и търговията.

Огромен брой неизвестни вируси, като предизвикалите епидемията от ТОРС през 2003 г. и по-късно появилия се подобен САРС отнеха стотици животи. Само от 2011 до 2018 г. СЗО се бори с близо 1500 епидемии, но със сравнително по-ниска степен на заплаха за глобалното здраве. 

Вирусът, появил се в Ухан, сега е със статут на извънредна заплаха - степен преди пандемия. Но според експерти на Световната банка COVID-19 има потенциал да се развихри като испанския грип отпреди 100 г., който има славата на най-масовия убиец.

Той е уникален по прилепчивост и смъртност сред младите. Заразява 1/3 от човечеството. Няма безспорна статистика за смъртността, различни преценки варират от 25 до 50+ милиона. Няма и задоволително обяснение за необичайната вирулентност на вируса. Но се установи, че най-вероятно произхожда от птици. Много разпространено е впечатляващото сравнение на Центъра по контрол на болестите в САЩ, че от вируса умират повече хора, отколкото в сраженията през Първата световна война. 

През 1919 г. пандемията утихва, но H1N1 се разпространява сезонно в продължение на още 38 г.

Грипните вируси са уникални по своята генетична нестабилност, което често води до антигенен дрейф.

През цялата записана история се съобщава за епидемии, вероятно  грипни. Описани са 13 доста тежки епидемии през ХVIII в. и 12 през ХIХ в. 8 от тях може би са били пандемии, ако е вярна ретроспективната оценка. През ХХ в. има още 3 пандемии освен испанския грип поради появата на нови типове на грипния вирус A. Известни са като азиатски грип (1957 г.), хонконгски (1968 г.), свински (2009 г.) Въпреки че са много по-малко смъртоносни от пандемията от 1918 г., имат драстично разпространение и жертви. Прогнозите са, че пандемия, съпоставима с испанския грип, освен хиляди жертви би струвала на световната икономика 3 трилиона долара, или близо 5% от глобалния брутен вътрешен продукт.

Първата пандемия, за която има данни, е от 430 г. пр.Хр. По време на Пелопонеската война срещу Спарта населението на Атина е поразено от смъртоносна болест, за която се смята, че е била едра шарка. Тукидид пише, че болестта започнала в Етиопия, минала през Египет и Либия и за 4 г. убила почти една трета от населението и войската.

През VI в. по времето на византийския император Юстиниан I чума удря Константинопол. Смята се, че е започнала пак в Етиопия и се е разнесла на север с корабите за зърно. От това време има свидетелства за кораби призраци с мъртъв екипаж, които плават без посока. Така се стига до първата пандемия от бубонна чума. Тя затрива 40% от населението на Константинопол. Византийският историк Прокопий твърди, че в своя пик чумата убива всеки ден 10 000 души в града. Болестта пали и цялото Източно Средиземноморие, намалявайки с една четвърт населението му.

За следващите 800 г. Европа е пощадена от пандемии, но в средата на XIV в. Юстиниановата чума се завръща. Бубонната чума, която сее смърт по целия свят, пристига от Азия и става популярна като Черната смърт заради почерняването на кожата на болните от кръвоизливите. Болестта сее смърт и хората “бягат” от нея, като с това я разпространяват навътре в Европа. Бубонни огнища тлеят и в Азия и Близкия изток и подклаждат пандемията.

Чумата се появява многократно и набира сили с всяко поколение. Трите пандемии имат различен географски произход и пътища. Първата започва в Централна Африка и се разпространява в Египет и Средиземноморието. Черната смърт от 1347 г. тръгва от Азия и по море стига в Европа. Кораб с умиращ от чума екипаж акостира в Сицилия и само за 2 дни болестта плъзва в града и околностите. С такава скорост и продължава.

През 1894 г. ново огнище възниква в Юнан и се разнася в Хонконг и Индия, след това настъпва и към останалия свят. Най-разпространената алегория, свързана с чумата, е, че тя се е движила по Пътя на коприната. През ХIV в. Китай е важна търговска дестинация и с чумави плъхове от трюмовете на корабите болестта се пренася на Стария континент. 

Приблизителният брой на смъртните случаи от епидемиите на Черната смърт достигна зашеметяващите 137 милиона. Логично градовете са най-засегнати. Често болестта заличава около 50% от населението.

Бубонната чума е определяна като агент за биотероризъм от високата категория А1. При повечето епидемии от чума инфекцията първоначално е под формата на големи гнойни абсцеси на лимфните възли. Това дава медицинското име на болестта от лат. boubon - подуване в слабините. Размножаването на бактерията предизвиква кръвоизлив и некроза на кожата, последвани от септичен шок и смърт. Ако по кръвен път болестта се пренесе в белия дроб, неизменно води до фатална пневмония. В тази форма чумата директно се предава от човек на човек. Всеки пандемичен пик на болестта променя социалната и икономическата структура на обществото - преди антибиотичната медицина смъртността е рекордно висока. Но единични случаи се появяват и до днес.

Светът е опустошаван и от 7 пандемии на холера, 6 от тях през ХIХ в.  Страдат хора на всички континенти без Антарктида. Последният бум тръгва през 1961 г. от Индонезия и до 1973 г. се разпростира до Италия. Съвременните санитарни условия и лекарства ограничават болестта, но тя продължава да бъде убиец. Откриването на нов вид на бактерията на холерата в Бангладеш през 1992 г., която оттогава е открита в 11 страни, увеличава страха от осма пандемия.

Според историята на медицината холерата, бубонната чума, смятаната за изкоренена днес едра шарка и грипът са най-бруталните убийци в историята. Преди да бъде ликвидирана, едрата шарка е убила по особено жесток начин между 300-500 милиона души.

Пандемия поражда и ХИВ въпреки последните терапевтични пробиви, които го държат под контрол при много ниски (“неоткриваеми”) нива на вируса в кръвта. За първи път той е идентифициран в Конго през 1976 г. Оттогава е убил над 38 милиона души, а заразените са над 35 милиона. По-голямата част са в Африка под Сахара, където 5%, или около 21 милиона души от населението са заразени.