• Дружеството на кардиолозите започва национална кампания, за да информира обществото за най-важните рискови фактори за сърдечносъдовото здраве.
  • Освен пол, възраст и наследствена обремененост, които не можем да променим, върху останалото можем да повлияем: кръвното налягане, LDL холестерола, кръвната захар, тютюнопушенето, телесното тегло и физическата активност

- Проф. Груев, колко българи са с повишен Lp(a) и какво означава това за общественото здраве?

- Към момента няма точни данни колко българи са с повишен Lp(a). Тестът у нас все още не се назначава достатъчно често, затова можем да се ориентираме по данните за европейската (кавказка) популация, при която около 20% имат повишени стойности.

- Ще намалее ли смъртността от сърдечносъдови заболявания, ако този тест стане част от рутинните изследвания?

- Смъртността може да намалее само ако след установяване на висок Lp(a) се предприемат адекватни превантивни мерки. Засега няма утвърдена терапия, която целенасочено да понижава Lp(a) (има обещаващи медикаменти в клинични проучвания). Практическият смисъл от теста днес е, че служи като „червена лампа": при повишен Lp(a), особено над 50 mg/dL, трябва максимално стриктно да се контролират останалите рискови фактори – LDL холестеролът и другите липиди, кръвната захар, телесното тегло, сънят, отказът от тютюнопушене и редовната физическа активност.

- Колко често кардиолозите реално назначават такъв тест?

- По-скоро рядко. Направихме анкета през декември–януари и от 200 колеги само около 30% изследват Lp(a). Имаме още много работа в тази посока. Допълнително объркване създава и фактът, че лабораториите все още не са уеднаквили единиците, в които измерват Lp(a). Някои кардиолози смятат, че няма смисъл да се назначава тестът, защото все още няма ефективна, специфична терапия за понижаване на Lp(a). Това обаче не е аргумент да не се изследва: при високи стойности трябва да се оптимизира максимално контролът на всички останали рискови фактори.

- При кои пациенти пропускането на тест Lp(a) може да доведе до неправилна оценка на риска?

- Според мен е добре всеки човек да изследва Lp(a) поне веднъж в живота си, защото това е генетично обусловен и независим рисков фактор. Задължително трябва да се изследват и роднините на пациенти с повтарящи се сърдечносъдови събития, тъй като при тях вероятността за висок Lp(a) е по-голяма. Препоръчвам изследването и при пациенти с аортна стеноза, защото в тази група често се откриват повишени стойности.

- Какви са последствията, ако не се изследва при пациенти с рецидивиращи събития, въпреки че те контролират нивата си на холестерола?

-Основните последствия са две. Първо, остава неясна причината за повторните сърдечносъдови събития – често т.нар. остатъчен риск се дължи на повишен Lp(a). Второ, без тази информация може да не се оптимизира достатъчно агресивно общият рисков профил на пациента. При болни, особено ако имат рецидивиращи събития в рамките на една година, целта е LDL („лошият" холестерол) да се понижи под 1 mmol/L. Тогава често се налага добавяне на инжекционни терапии за понижаване на LDL, които на този етап са единствените медикаменти, с които разполагаме и които понижават Lp(a) с около 20–30%. Това не е много, но е стъпка в правилната посока.

- Какво би струвало на системата въвеждането на Lp(a) в профилактичните програми и какво би спестило?

- Не съм фармакоикономист и не мога да направя точна обща сметка. В момента изследването струва около 10–15 евро. Ако приемем, че всички хора около 40-годишна възраст трябва да се изследват, можем да изчислим какъв бюджет би бил необходим. Сумата няма да е малка, но при по-масово прилагане цената за лабораториите вероятно ще спадне. А ако след това се предприемат подходящи превантивни мерки, намаляването на тежките сърдечносъдови събития и на преждевременната смърт многократно би надхвърлило разходите за здравната система.

- Има ли интерес от страна на институциите да включат този тест в националните препоръки?

- На този етап не съм забелязал да има такъв.

- Каква е ролята на общопрактикуващите лекари и необходимо ли е те да имат допълнително обучение?

- Ролята им е много голяма, защото именно те извършват профилактичните прегледи и могат да обяснят какъв е смисълът от изследването на Lp(a). Необходимо е личините лекари да преминат допълнително обучение. В момента обаче дори сред кардиолозите познанията и практиката все още не са достатъчно уеднаквени, така че има какво да се подобрява на всички нива. Според мен оптималният подход е тестът за Lp(a) да се включи още при първия профилактичен преглед около 40-годишна възраст. Още по-добър вариант е липидният профил и Lp(a) да се изследват още в детско-юношеска възраст.

- Защо пациентите не са чували за Lp(a), въпреки че е доказано рисков фактор?

- Вероятно не говорим за Lp(a) достатъчно ясно и достатъчно често, и то в подходящите информационни канали. От друга страна, в България нивото на здравната култура е критично ниско и много хора не познават дори стандартните рискови фактори. LDL холестеролът продължава да се лекува недостатъчно на практика, защото „не боли". Реалният контрол на хипертонията е около 40%, но устойчивият контрол е едва 25–27% според последни данни, публикувани в Атласа на Световната здравна организация. Затова ни предстои дълъг път, докато постигнем задоволително ниво на информираност. Именно в този смисъл Дружеството на кардиолозите започва национална кампания, за да запознае обществото с най-важните рискови фактори и целевите им стойности. Освен пол, възраст и наследствена обремененост, които не можем да променим, останалите фактори подлежат на контрол: кръвно налягане, LDL холестерол, кръвна захар, тютюнопушене, телесно тегло и физическа активност. Всеки от нас трябва да познава своите стойности и да ги проверява поне веднъж годишно.

- Какво трябва да знае семейството, ако един член има високи нива на Lp (a)?

- Да се изследват, защото Lp(a) е генетично обусловен. Ако при един член на семейството стойностите са високи, вероятността същото да се открие и при други роднини е голяма. Затова се препоръчва каскаден скрининг (поетапно изследване на близките), когато се установи човек с повишен Lp(a).

- Как медиите могат да помогнат за по-рано откриване и превенция?

- Като говорят на разбираем език. Медиите могат да помагат най-много, когато представят проверена медицинска информация на достъпен за пациентите език.

- Трябва ли тестът да бъде правен еднократно или се препоръчва повторение?

- По принцип се препоръчва веднъж в живота, с много малки изключения. Ако е направен случайно по време на някаква инфекция или възпалително заболяване, или скоро след някакво основно събитие, препоръчително е да се повтори. Препоръчително е да се повтори и при жените след настъпване на менопаузата, защото има тенденция към леко покачване след нейното настъпване.

- А какво следва, ако пациент получи резултат с много високи нива?

- На този етап няма утвърдена терапия, която целенасочено да понижава Lp(a). Затова следва консултация с лекар и максимално стриктен контрол на всички останали рискови фактори до възможно най-ниските (целеви) стойности: артериално налягане, LDL холестерол, кръвна захар, телесно тегло, пълен отказ от тютюнопушене и повече физическа активност.