„По данни на Световната здравна организация около 10 000 органа годишно са купени по незаконен начин. От тях около 10% вероятно са от трафик на хора. В България проблемът не е толкова сериозен, но това престъпление се хваща трудно и затова е трудно да се измери реално“, каза по БНР Ася Паскалева от Българския център по биоетика.

Тя коментира новината, че българин е задържан в Турция за присаждане на бъбреци. Той е бил част от група, търгуваща с органи.

„Има стъпала, по които се върви. Има реципиенти с огромна нужда от орган. Те стават лесна мишена за посредници, които се свързват с хора, отчаяни по друг начин, готови да си продадат орган, обикновено бъбрек, за суми, които варират много, но са около 1000 евро. Докато органът се плаща на клиниката или на лекаря в размер 25–40 хиляди евро, зависи в коя страна се извършвап рисаждането“, обясни Паскалева.

Според нея най-често тези операции се извършват в Турция и Пакистан.

„Потенциалните усложнения са огромни, рискът за хората също е много голям. Много фактори се намесват… Мотивацията на всеки участник в такъв канал е различна. Тези, които предлагат органите си, го правят по финансови причини. Тъжната истина, че след като дадат органа си и получат сумата, това не е подобрило тяхното състояние, дори може да го влоши“, допълни Ася Паскалева.

„Проблем е, че тези престъпления са екстратериториални. Тоест, извършителят е в една страна, операцията във втора страна, донорът и реципиентът са в трети страни… Нуждата от органи е много по-голяма от наличните на пазара. Отчаяние хора винаги са готови да поемат риск и саможертва. А хората с нужда от орган са отчаяни.“