19-годишно момиче от Ямбол се бори с коварна болест - остра миелоидна левкемия. На Роберта Христова вече два пъти е присаждан костен мозък в Германия, но без резултат. Последната й надежда е експериментално лечение. То обаче е непосилно скъпо за семейството й.

До 16-ия си рожден ден Роберта има приключенско детство, пълно със смях. „Беше много палава. Катереше се по огради, падаше постоянно”, разказа сестра й Никол Христова. И точно тогава енергията я напуска. Започва да се чувства отпаднала, настинки с температура не минават по два месеца. Семейството тръгва по лекари и разбират за болестта. Започва спешна химиотерапия. Организмът й реагира добре. Затова минава наподдържаща терапия, която трае 1 г. Всички са обнадеждени, че болестта ще остане тежък сън. Тогава тя се връща със страшна сила.

„При последното изследване на костен мозък в края на поддържащата терапия се откри рецидив. Беше на 26 февруари 2019 г. Мислехме, че всичко вече е зад гърба ни, а казаха да се върнем в болницата и всичко започва от начало”, разказа майката Адриана Христова.

Лекарите препоръчват присаждане на костен мозък. Близките намират клиника в Германия. И двете трансплантации обаче са неуспешни.

Немските лекари вдигат ръце и казват, че нямат друга терапия, която да приложат. Но Роберта запазва силния си дух.

„След първата трансплантация й казаха, че има рецидив, и беше изпаднала в депресия. Но я пребори. След втората пак и казаха, че има нещо. А тя каза: „Не мога да се предам, трябва да продължа, трябва да направя всичко, което ми предлага медицината”, споделя сестрата.

Сега близките разбрали от български лекари, че има експериментален метод за борба с миелоидната левкемия. Нарича се CAR T-cell терапия.

„Изкарват здрав левкоцид. Преработват го, така че да напада само ракови клетки. Карат нейната имунна система сама да се бори. Доктори казват, че успеваемостта е около 80%”, каза сестрата на Роберта.

Терапията все още не се прилага в Европа.

„Щом разбрахме, че тук нямат лечение за нас, бързахме да пишем на клиники. Търсихме в интернет къде се прави тази терапия. Оказа се в Китай, САЩ и Израел”, разказа майката.

След 3 г. борба и 2 присаждания сем. Христови вече нямат пари, за да платят терапията. Надяват се някой да им подаде ръка.

„Не съм единствената в това положение. Но нека бъдем хора, защото и аз като останалите имам мечти, желание за живот, за бъдеще. Мечтая да съм здрава. Да си завърша образованието, защото не успях заради болестта. Да си изкарам бала, да запиша да уча”, сподели Роберта.