11° C, облачно
Мисията е уникална - още в университета дава знания и умения, каквито по света се получават едва при специализация
Над 100 студенти по медицина от цялата страна се включиха в десетата Национална академия по хирургия, която се провежда ежегодно в университетска болница “Лозенец”. Това е една от малкото специализирани извънучебни форми с национален характер и единствената, която е насочена към студентите. Подобни курсове има, но дори и в чужбина те са предназначени за специализантите.
По време на трите дни, в които се провежда академията, участниците имат пълен достъп до всички звена на болницата. Те могат да
гледат на живо
всички операции, които се правят там, дори и трансплантации, запознават се и с организацията на работа.
До обед имат теоретични части с водещи лектори, които преподават отделни модули, а следобед - практически упражнения. В първия ден това е хирургично миене, шиене и връзване, във втория ден е операции и манипулации върху животинско дебело черво и черен дроб. Извършват се и резекции и aнастомози на черва. В третия ден са съдови операции и байпасна хирургия на сърце.
Обучението се провежда от доказани имена в хирургията като доц. Радосвет Горнев, проф. Любомир Спасов, а сред лекторите през годините са били и шефът на ВМА ген.-майор Венцислав Мутафчийски, както и доскорошният национален консултант по трансплантология проф. Тома Пожарлиев.
По случай юбилейното издание на академията тази година бяха добавени два нови модула и за първи път в нея се включиха и студенти от 1-и до 3-и курс, т. нар.
джуниър група,
и колежани,
които се обучават в специалността “Медицинска сестра”.
По принцип академията е предназначена за студентите от 4-и до 6-и курс, тъй като дисциплината “Хирургия” започва да се изучава след 3-и курс. Но големият интерес от страната на “по-малките” кара организаторите да подготвят програма и за тях. Тя е съобразена с нивото им на подготовка и практическата част е насочена най-вече към изучаване на правилно хирургическо миене, шиене и извършване на основните възли. До лекциите обаче те имат пълен достъп, дори и до тези за по-големите.
свински крачета,
банани и дори
силиконови
модели, наподобяващи човешката кожа.
“На практика студентите правят това, което в много страни е модел за следдипломно обучение, а у нас могат да получават тези знания и практически умения още в рамките на своето следване”, казва доц. Радосвет Горнев, завеждащ Клиниката по обща хирургия в болница “Лозенец”. Освен доказан специалист хирург, той е и сред инициаторите за създаване на академията, която е проект на Асоциацията на студентите по медицина в България към Медицинския факултет на Софийския университет. (Какво разказват студентите, създали академията преди 9 години, вижте в карето.)
Базисната програма е една, но всяка година се добавя и нов образователен модул. Миналата година това беше лапароскопската хирургия, а тази година - лекции, свързани с хирургията при рак на гърдата.
“Това е един много важен въпрос, който е не само социален поради значимостта на заболяването, но е и от изключително значение по отношение на козметичните резултати при жените с цел органното съхраняване на гърдите”, обясни доц. Горнев.
За първи път тази година академията отвори врати и за студентите, които се обучават за медицински сестри. Модулът за тях бе насочен към научаване на специфичната работа на операционната сестра - как се създава операционно поле, стерилна маса, какво се върши по време на самата операция, запознаване с основните видове инструменти - тяхното предназначение, кога се използват, при какви операции и как се подготвят. Друго подобно обучение за студенти у нас няма.
“Всичко в него е част от живата хирургия. И въпреки че нещата са описани в учебниците, това не може да даде реалната представа за тях. След като си го направил сам и си участвал в този процес, е много по-разбираемо и остава трайна следа”, казва доц. Горнев.
Макар двата нови модула в академията да са пилотни, според хирурга отсега нататък те ще станат постоянна част най-вече заради огромния интерес, който проявяват към тях студентите. Всичко обаче зависи от възможностите на организационния комитет на студентите, които сами организират и подготвят провеждането на академията.
“Аз твърдо искам да продължат и двете нови групи. Има толкова ентусиазирани млади хора. Даже някои, които искат да са част от академията, влизат чрез организационния комитет, макар да са в първи курс, само и само за да влязат. Това ни дава основание, че тази традиция ще продължи”, смята доц. Горнев.
Какво обаче прави академията най-ценна?
“Академията е най-ценна с това, че виждам реални резултати. Тези млади хора са изключително амбицирани, а по-голямата част от тях, преминавайки през такива обучения, намират мотивация да останат в България.”
“Ние не откриваме топлата вода, хората се обучават по едни и същи системи, но тези неща се правят при нас на ниво студентска скамейка, а не когато един лекар вече е завършил, влязъл е в системата на специализация по хирургия и тогава тепърва да започва да учи основни умения”, казва хирургът.
Академията има
и международно
признание,
защото към нея голям интерес проявяват и англоезичните студенти, които също се включват, въпреки че тя се провежда на български език.
Не всички от преминалите и преминаващи през академията стават хирурзи, но знанията и уменията, които получават, са базови и могат да бъдат необходими на всеки един специалист в даден момент от работата му.
“Тези, които решат да се развиват в тази посока обаче, ще станат много добри, защото това е вече утвърдена практика от първите академии. Тези, които бяха част от самото ѝ начало и завършиха образованието си, вече са хирурзи или други специалисти - някои в “Лозенец”, други в големи и малки болници. Те са лекари, на които хората вярват. Лекари, на които аз вярвам и реферирам пациенти”, споделя доц. Горнев.
Създатели на първата академия:
Ще съдействаме да се възобнови и друг наш проект - академията по спешна помощ
Над 900 студенти по медицина са преминали през академията по хирургия в болница “Лозенец” от създаването ѝ през 2010 г. Преди дни приключи юбилейното ѝ десето издание, след като тази година заради големия интерес към нея имаше и пролетна сесия. По случай юбилея организаторите от Асоциацията на студентите по медицина в България към Медицинския факултет на СУ поканиха и създателите на академията. Част от тях не успяха да присъстват, но лекарите - д-р Кирил Пенчев, д-р Анастасия Трифонова и д-р Методийа Секуловски (от ляво на дясно на снимката), разказаха пред “24 часа” какво ги мотивира да създадат академията.
“Бяхме организационен екип от 10 човека - студенти от първите два випуска на Медицинския факултет към Софийския университет. Тогава това беше най-младият факултет и всички бяхме със заряд и устрем, не ни е липсвало нищо, но искахме да получаваме още и още знания”, разказват младите лекари. От тримата сега само д-р Пенчев работи във Военномедицинска академия. Другите са в “Лозенец”, но само д-р Трифонова специализира хирургия. Другите са анестезиолози.
Подготовката на първото подобно обучение у нас им коства много време и усилия, но подхождат към него професионално - проучват как се организират подобни академии и в чужбина, за да пренесат опита.
“Започнахме с бракувани инструменти от операционния блок, стари конци с изтекъл срок, с подръчни материали, чистихме и оправяхме маси до късно през нощта, но успяхме. Първата академия беше за около 30 човека, продължи ден и беше само на локално ниво - за студентите от Медицинския факултет на СУ. След това решихме, че ще я направим национална, за което получихме невероятна подкрепа от ръководството на болницата и на факултета в лицето на доц. Горнев и проф. Спасов, които бяха с нас от самото начало, както и от много спонсори, които се отзоваваха веднага. Един от тях беше д-р Левентиев. Правехме всичко с много хъс и се радваме, че идеята продължи да се предава и на следващите випуски”, разказват лекарите.
Те се надяват догодина да се възобнови и друг техен голям проект, създаден паралелно с академията по хирургия - академията по спешна помощ. Тя е без аналог в света, но успяват да организират само две издания от нея.
“Това е мащабен проект, който продължаваше по над седмица и не бе локализиран само на едно място, а разпръснат в спешните центрове на по-големите градове - Варна, Бургас, София и Пловдив. Първите 3 дни се провеждаха лекции и практически обучения на модули за сърдечен масаж, интубация, обдишване и т.н, които бяха в болница “Лозенец”, а след това в рамките на една седмица по болниците в страната”, разказва д-р Пенчев. Подобна академия за студенти няма никъде и днес, а интересът към нея бил толкова голям, че се наложило да допускат участниците само след издържан входен тест.
Показателен за успеха ѝ е фактът, че първите три линейки, които стигат до летище “Сарафово” при атентата през 2012 г., са със студенти, част от академията.
“Горди сме от това, което направихме, защото сме оставили нещо стойностно зад нас. Искахме нещо, което да ни обедини, да бъде интересно, да остане в бъдеще и да се надгради. Ще съдействаме с каквото можем и академията по спешна медицина също да се възобнови догодина”, разказаха още лекарите.
Коментари