Допаминов пост: защо хора се отказват от храна, секс, музика и разговори

28 ноември 2019, 12:18

Пламена Томева

26553

Възрастни хора с болест на Паркинсон тренират бокс в САЩ. Изследвания доказват, че упражненията увеличават нивата на допамин в мозъка, което значително намалява симптомите.

Най-новият тренд за въздържание от химикала, чиято липса води до паркинсон, се корени в терапии за борба със зависимости

Те изпробваха и разпространиха по света кетодиетата, биохакинга и практиките за чист сън. Сега жителите на Силиконовата долина измислиха нов уелнес тренд, който скоро може да завладее Европа - допаминов пост. Практикуващите въздържанието от допамин смятат, че лишаването на мозъка от невротрансмитера, който ни мотивира да правим неща и контролира движението и координацията, може да помогне за рестартиране на мозъка и връщане на удоволствието от малките неща.

По време на т.нар. допаминов пост екстремните последователи на практиката се въздържат от всякакви изживявания, които им носят удоволствие, включително, но не само, секс, храна, напитки, физически упражнения, социални медии, видеоигри и разговори. Някои стигат толкова далеч, че избягват да осъществяват контакт с очите, да разговарят с приятели и дори да извършват умерено бързи движения - всичко в опит да избегнат стимулирането и произвеждането на допамин.

Отдъхвайки си от греховете и малките удоволствия, “постещите” твърдят, че се чувстват по-съсредоточени и намират повече радост от ежедневните дейности, които избягвали по време на въздържанието.

Има ли смисъл в практиката, или тя е

поредната научно-

звучаща прищявка

на пренаситения

модерен свят?

За бездопаминовата диета се заговори наскоро, след като д-р Камерън Сепа, психиатър от Калифорнийския университет в Сан Франциско, публикува статия по темата в платформата “Линкдин”. Той предлага на своите последователи да си почиват от неща, които предизвикват освобождаването на допамин и потенциално могат да станат пристрастяващи. Такива може да бъдат използването на смартфони, гледането на телевизия, играенето на видеоигри, порното и пазаруването. “В днешно време получаваме прекалено много добро”, обяснява той. Без подобни почивки, казва Сепа, може да свикнете с високите нива на допамин в мозъка си. Това от своя страна би могло да ви накара да потърсите още по-високи дози, за да постигнете същия ефект.

Сепа твърди, че практиката на допаминово гладуване се основава на когнитивно-поведенческа терапия, наречена “контрол на стимулацията”, която помага на наркозависими чрез премахване на стимулите, задействащи желанието за употреба. “Прекъсването на поведение, което предизвиква освобождаване на огромно количество допамин (особено пък многократно), позволява на мозъка ни да се възстанови от презадоволяването”, пише в статията си д-р Сепа.

Допаминът е невротрансмитер - химикал, предаван между невроните, като бележките, които си подавахме по време на часовете в училище. Съседните неврони предават тези “бележки” през сложни мрежи в мозъка, за да обработват информация и да контролират поведението.

Много мозъчни мрежи разчитат на правилното функциониране на допамина, включително колекция от мозъчни структури, разположени в центъра на органа, известни като “мезолимбичен път за награда”. Този древен от гледна точка на еволюцията път помага да се контролира отговорът ни на възнаграждение, като храна, секс и наркотици. По този път допаминът навлиза в други части на мозъка, които оформят нашата памет, очаквания, емоции и реакции относно наградите.

Въпреки че често е описван като “химикал на щастието”,

допаминът не

предизвиква

чувство на

удоволствие

и щастие в центъра за възнаграждение на мозъка, обяснява Майкъл Тредуей, клиничен психолог и невролог в университета “Емори” в Атланта, Джорджия.

“Това все още е обект на разгорещени дебати, но мисля, че повечето изследователи на допамина днес биха се съгласили, че това химическо вещество не предизвиква удоволствие”, каза Треудвей. Вместо това допаминът влияе по-скоро на мотивацията, желанието да положите усилия, за да постигнете цели и да спечелите награди, казва клиничният психолог. Най-общо казано, допаминът действа като своеобразно “разпределително табло”, което настройва как различните области на мозъка обработват входящата информация, обяснява Тредуей.

Смъртта на невроните, произвеждащи допамин води до спад в нивата на химикала в мозъка, което пък причинява повечето от

симптомите на

болестта на

Паркинсон,

сред които треперене на един или повече крайници, нестабилна походка с малки крачки, безизразност на лицето и др. “Не мисля, че е реалистично и дори не съм сигурен, че е здравословно да премахнем напълно всички приятни преживявания”, казва д-р Дейвид Грийнфийлд, професор по психиатрия в Университета на Кънектикът. “Не съм запознат с никоя програма, която се застъпва за това, и това със сигурност не е в сферата на типичното медицинско лечение.”

Изследванията все пак показват, че има връзка между допамина и проблемното поведение, като злоупотребата с наркотици. Когато мозъкът забележи улики, че скоро може да получи награда - независимо дали тя е храна, незаконни наркотици или лайкове в социалните медии, доза допамин тръгва по пътя на наградата в мозъка. Още една доза от химикала идва със самата награда. Пристрастяващи вещества и поведение многократно бомбардират пътя на наградата с огромни дози допамин.

“Когато видим изображение на мозъците на употребяващите наркотици, откриваме, че непосредствено след употребата им всъщност имат по-малко допамин и по-малко допаминови рецептори от тези, които не употребяват наркотици”, казва д-р Анна Лембке, доцент по медицина на зависимостите в Университета в Станфорд. Всички пристрастяващи вещества причиняват по един или друг начин скок в нивата на допамин, каза Лембке, а в отговор мозъкът отслабва или елиминира рецепторите, изградени да реагират на химичното вещество. Това означава, че употребяващите наркотици се нуждаят от повече от веществото, за да предизвикат същия прилив на допамин, както и че други награди, като храна и социално взаимодействие, постоянно губят своята привлекателност. “Едно от нещата, които се случват първоначално, когато хората се откъснат от тези награди, е, че изведнъж стават наясно със себе си и телата си по нов начин”, каза Лембке. Без вещества, екрани или други стимули, които да ги разсейват, хората изведнъж се запознават отново със себе си. “За някои хора това всъщност може да бъде ужасяващо”.

Междувременно редица учени предупреждават, че трендът твърде много опростява ролята на допамина в мозъка до степен, в която обещанията за очакваните ефекти стават изцяло неточни.

Никой всъщност

не пости от допамин,

защото не е възможно изцяло да елиминираме химикала от тялото си с промени в начина на живот, за което имаме късмет, защото това би довело до сериозни, дори фатални последици.

Жителите на Силиконовата долина не са първите, които откриват, че смекчаването на емоциите може да доведе до щастие. Чрез “новата” практика те се придвижват към две много стари групи - тези, които практикуват безмълвна медитация и амишите.

Стивън Нолт, професор от колежа на Елизабеттаун в Пенсилвания и автор на “История на амишите”, казва, че в части от допаминовия пост наистина отекват елементи от живота на амишите. “В сравнение с много от нас, емоцията при амишите е много по-заглушена”, каза д-р Стивън Нолт. “Идеята за ограничения в живота, че трябва да има граници, е доста централно амишиско вярване.” Като цяло обаче амишите не биха одобрили постенето от допамин. “Те не са уверени, че хората сами могат да вземат добри решения”, казва професорът.

Набиращият популярност тренд звучи много подобно на друг метод за поддържане на благополучието - Випассана медитация.

Набиращият популярност тренд освен това звучи обезпокоително подобно на друг метод за поддържане на благополучието - Випассана медитация. Тя е един от двата основни принципа на будистката медитация, който датира от повече от 2500 години. Практикуващите са призовани “да се въздържат от убийства, кражби, сексуална активност, лъжи и опиати”, преди да медитират. Последното изискване - да се избягва интоксикация, която мнозина приемат не просто като алкохол или наркотици, а изкуствени добавки, съдържащи се в храната, плюс стремежа към аскетизъм кара хората да правят паралели между двете практики.

“Допаминовият пост се разпространи в целия свят!”, хвали се д-р Сепа. “Тази статия има над 140 хил. прочитания, а международни медии като Ей Би Си, “Ню Йорк таймс”, Би Би Си и други водещи агенции са разказали за практиката в САЩ, Великобритания, Австралия, Финландия, Франция, Япония, Индия, Русия, Турция и Близкия изток”, добавя психиатърът. За разлика от медитацията допаминовият пост се радва на популярност, защото е прост - всъщност представлява въздържание от всичко.