Жълтурчето е многогодишно тревисто растение. Стъблото му е разклонено, на височина достига до 1 метър и е покрито с власинки. Листата са закръглени или с яйцевидна форма, назъбени или целокрайни, с лъскава горна повърхност, равномерно разположени по стъблото. По форма те наподобяват малки копитца. При основните са с дълга дръжка, а стъбловите са с по-къса дръжка. Цветовете на пролетното жълтурче са единични, връхно разположени, издигнати над килима от листа. Те са ярко- до златистожълти и са дали името на цялото растение.

Пролетното жълтурче е разпространено в цяла Европа, Югозападна Азия, Кавказ и Сибир. У нас расте по влажни сенчести места, по ливади, храсталаци и широколистни гори до 2000 м н.в.

Използване като храна

От разпространените в целия свят шест вида жълтурчета за хранителни цели се препоръчва само пролетното жълтурче. Растението, с високото си съдържание на витамин С е спасявало населението на Сибир от дългата зимна умора. Пролетните разливи на реките са разкривали корените на растението и населението ги е събирало и използвало за хранителни цели. Така населението се е спасявало от глад и изтощение. От листата на пролетното жълтурче се приготвят супи. За съхранение те се осоляват, мариноват и сушат.

Салата от листа на пролетно жълтурче с картофи. 200–300 г картофи се почистват, нарязват се на малки кубчета и се сваряват в подсолена вода. 100–150 г ситно нарязани листа на пролетно жълтурче се нарязват на ситно, посипват се върху картофите, посоляват се на вкус и се размесват добре. Салатата се овкусява с растителна мазнина и оцет. Може да се гарнира с майонеза или сметана.

целия текст четете тук