Защо д-р Тони Атууд, много търсен специалист, 30 г. остава сляп сляп за диагнозата на сина си?

От моя клиничен опит се убедих, че хората със синдром на Аспергер имат различен, а не дефектен начин на мислене. Проявяват по-голяма от очакваната настойчивост в неща, които не са приоритети при повечето хора. Различават се и в сетивните преживявания. За тях може да е по-важно решаването на определен проблем, а не задоволяването на социалните или емоционалните нужди на другите хора. Определящо за характеристиката им не би следвало да е затрудненото общуване, а това, че са креативни. Човек със синдром на Аспергер може да вижда грешки, които не са очевидни за другите, да обръща огромно внимание на детайлите, без да вижда цялата картина. Той е директен, казва точно това, което мисли, и има силно чувство за справедливост. Може настойчиво да търси и да се наслаждава на усамотението. Да е верен приятел. Но човекът със синдром на Аспергер има проблеми с контрола и изразяването на емоциите. Може да проявява висока тревожност, тъга или гняв, които показват вторично разстройство на настроението. Възможно е да не проявява очакваната от близките и от други хора обич или да демонстрира абсурдно чувство за хумор.

Ще повярвате ли, че този експерт с име в областта на аспергер открива с 30 г. закъснение, че синът му е един от тях?

Клиничният психолог д-р Тони Атууд изследва аутизма от близо 4 десетилетия и е смятан за автора на модерната библия за синдрома на Аспергер, известен в обществото като високофункциониращ аутизъм. За консултация в клиниката му в Бризбейн, Австралия, има дълга листа на чакащите. А в науката е известен като първия психолог, който вижда синдрома на Аспергер като предимство, а не като нещо, което трябва да бъде поправено.

Звучи ви познато? Наскоро със свои думи така се определи активистката за спасяване на климата Грета Тунберг.

16-годишната

активистка

не ходи на училище,

както се очаква

за тази възраст, а държи пламенни речи навсякъде, където се озове. Слушат я политици, държавници, дори папата, има хиляди последователи. И по-успешно от всички психиатри и психолози събуди интереса към синдрома на Аспергер, за който семейството й открито говори, и като цяло за разстройствата от аутистичния спектър. Това е коректното съвременно название на аутизма и сродните му състояния. (Вижте мненията на водещи български психиатри по-долу. ) Включва под общия знаменател различни видове разстройства на общуването – от пълно усамотение и безсловесност в собствен неразбираем свят до едва забележима липса на чувствителност към чуждите емоции и преживявания или фанатично преследване на цел.

Известният специалист по синдрома на Аспергер, диагностицирал безброй деца, го открива изненадващо късно при своето собствено, чак когато от трудно дете се превръща в още по-труден млад мъж и попада в затвора. Просветлението идва буквално с връщането на лентата. В стар видеозапис усилията на бащата да привлече с игра вниманието на момчето остават напразни. Показвах му горещо желание за взаимодействие и се опитвах да си играя с него, а той оставаше в свой собствен свят. Не беше срамежливост, защото ме познаваше, случваше се нещо повече. Между нас имаше бариера. В този момент сякаш нещо ми просветна. Разбрах, че не мога сам да поставя диагнозата аспергер, защото съм негов баща и не мога да бъда обективен – обичта е сляпа, разказва за първи път личната си история във филм на Ей Би Си. В крайна сметка диагнозата слагат негови колеги.

А д-р Тони Атууд се пита дали аспергер може да е следващият етап на еволюцията. Той

вярва, че

човечеството

се нуждае от

нестандартни

мислители, за да

реши големите

проблеми в света

Други техни силни страни, като последователността в преследването на цел, задълбочеността и склонността към педантична точност, ги правят много подходящи за работни места, които изискват прецизна експертиза по някакви въпроси или са фокусирани върху спазването на дисциплина или управлението на риска.

Много компании през последните години също признаха “свръхсилата” на хората от високофункционалния сегмент на спектъра.

Софтуерният гигант SAP още преди 5 г. съобщи, че има над 160 такива служители в 13 държави и продължава да увеличава броя им. Големи счетоводни фирми в САЩ също имат програми за наемане на хора с високофункционален аутизъм.

JPMorgan Chase стартира такъв проект през 2015 г. с четирима души и само за няколко години броят на наетите в 8 държави служители надскача 140, предимно на технически позиции. Участниците в пилотната програма при това били по-бързи и по-продуктивни от своите връстници благодарение на вниманието към детайла и способността за устойчива концентрация. Особено ценни може да бъдат хората с разновидност от спектъра, наричана севантизъм.

Савант, или знаещ човек, произлиза от френската дума savoir - да знам. Не е ясно защо някои хора с аутизъм развиват савантски умения, а други - не.

Савантите имат

изключителни дарби

в определена област

– най-често изкуство, действия с числа, запаметяване. Мнозина са привлечени от науката, изобретенията, сложните машини и особено от компютрите.

Савантизмът е една от мистериите в невронауките. Благодарение на добрата памет и “ровенето” в интересните им теми натрупват още като деца завиден обем от данни и словесни конструкции. Това им печели прозвището малък професор, а състоянието

евфемистично

благосклонно се

нарича синдром на

малкия професор

Проклятие или подарък от съдбата? Гений или неудачник?

Според мащабно британско проучване около 35% от високофункционалните аутисти проявяват савантизъм, други изследвания вдигат процента над 50.

Всъщност най-известният аутистичен савант е измислен - Реймънд Бабит, изигран от Дъстин Хофман във филма от 1988 г. В основата все пак стоят истински човек и неговата необикновена съдба. Наизустил от раз над 6000 книги и демонстрирал енциклопедични познания по география, музика, литература, история, спорт и още 9 други области на експертиза. От изключителен научен интерес е способността на Ким Пик, починал на 59 г. през 2009 г., да

чете изключително

бързо, като сканира

едновременно едната

страница с лявото

око, а другата

- с дясното

Ядрено-магнитният му резонанс показва липса на нормална течност и други аномалии в централната нервна система.

Само половината от савантите са с нарушения от аутистичния спектър, останалите са с други засягания на мозъка. Най-често савантските умения се появяват в детството, наслагвайки се върху основни промени в развитието, с които човекът е роден. Но има и “придобити” савантски умения – най-често след мозъчна травма или болест в младежка и активна възраст.

В живота все пак преобладават “баналните” случаи на прикриван аспергер.

"Лекар съм и дълги години ми казваха, че проблемът ми е хронична депресия. Това обаче не ми помагаше, нито лекарствата за депресия. Единственото, което ми даде контрол над собствения ми живот, беше заключението, че съм високофункционален аутист.

Аспергер поляризира

силните и слабите

страни по начин,

надхвърлящ нормата,

но може да е много удобен за изява в медицината - разказва в секцията за кариерно развитие на “Бритиш медикъл джърнъл” специалист, пожелал името му да не се публикува. – Повечето хора със синдрома имат висок коефициент на интелигентност. Това улеснява влизането в медицинско училище и създава предпоставки да си много добър лекар.

Дългосрочната памет при аспергер често е отлична, а силно развитата способност за проучване е много полезна за добрата анамнеза. Перфекционизмът също е идеално качество за света на медицината. А много високото ниво на уважение към себе си (и към човечеството) често се превръща в силна и непреодолима страст в грижите за пациентите. Състоянието ми беше открито чак на 30 г.

Важни “улики” се оказаха трудностите ми в работата в екип с други хора. Самотното детство също беше ключово, както и сравнително изолираният ми живот като възрастен. Имам и фини аномалии в речта и писането. В допълнение

възприемам света

и постъпките само

като добри или лоши, без нюанси."

През последните години синдромът на Аспергер се превръща във фетиш на попкултурата.

Представата от книгите и филмите обаче е твърде романтична и идеализирана. По-често това са хора, които се борят с вътрешните си демони и обществената стигма.

Сериозни или по-ексцентрични опити за ретроспективна диагноза

приписват синдрома

на Айнщайн, Фройд,

Луис Карол, Ван Гог,

Мария Кюри,

Витгенщайн и други гении.

Когато срещнете човек с аспергер, може да забележите веднага две неща, казват специалистите: той е интелигентен колкото или повече от другите хора, но има дефицит в социалните умения. Също така е склонен натрапчиво да се фокусира върху една тема или да повтаря еднотипно поведение отново и отново до фанатизъм.

А ето и какво мислят по темата за синдрома на Аспергер едни от най-известните български психиатри:

Доц. д-р Христо Хинков: В 10-ата ревизия на Международната класификация на болестите синдромът на Аспергер е квалифициран като “разстройство с несигурна нозологична валидност”, което по принцип поставя знак за внимание при поставянето на тази диагноза. Преведено на обикновен език, несигурната нозологична валидност означава, че в много случаи е вероятно отклоненията да са разновидности в индивидуалното развитие, не толково болестни феномени, изискващи по-специално третиране и отношение. Счита се, че синдромът е разновидност или по-лека форма на раннодетския аутизъм поради наличието на същите нарушения в социалните взаимоотношения и ограничените стереотипни интереси и дейности. За разлика от аутизма обаче не се наблюдава изоставане в езиковото и интелектуалното развитие и възможността за заучаване на нови знания и практики.

Такава диагноза трябва да се поставя “в края на наблюдавания цикъл на развитие”, а не в началото, ако се перифразира големият френски психиатър Анри Ей. За разлика от синдрома на Аспергер аутизмът е сериозно нарушение на развитието, което започва в детството и преминава в зрялата възраст. В миналото аутизмът се определяше като форма на раннодетска шизофрения поради разбиранията за шизофренията от средата на 60-те и 70-те години: че липсата на развит интелект не може да даде основа за разгърната психотична симптоматика, която се наблюдава при зрелия индивид. С развитието на класификационните системи и диагностичните критерии се оформи разбирането, че аутизмът е състояние, различно от шизофренията (впрочем тя има голям брой разновидности), което започва в ранна възраст (около 3 г.) и трае през целия живот.

Много е трудно да се направи оценка доколко всички тези състояния са вродени, в резултат на някаква скрита родова травма (т.нар. минимална мозъчна увреда), генетично обусловени и/или са резултат от особености в семейната среда, възпитанието, травми в ранното детство и пр. Всичко това определя и отношението към тези деца, като тук е много важно да се отбележи, че самото поставяне на диагнозата вече е травма за детето поради особеното му третиране и изключване от общата детска среда.

Винаги когато са налице някакви особености в развитието на детето – странности, особени увлечения, свръхценностни фиксации, несъобразяване със социалните конвенции и пр., трябва да се държи сметка за вторичните травми, които могат да бъдат нанесени при едно прибързано диагностициране и съпроводените с това интервенции, и така да се задълбочат трудностите в социализирането на детето и неговото израстване като интегриран член на обществото.

Препоръките в тези случаи са да се прилага индивидуален подход, да се избягват генерализациите и “психиатризирането” на проблема, докато се установи, че детето, макар и с известни чудатости и странности, все пак се развива като пълноценен член на обществото. Трябва да се има и предвид т.нар. ятрогенизация (натоварване на здрав човек със съзнание за болест чрез фалшиво диагностициране и принуда към лечение или засилване на симптоми с цел властване и доминация над болния). Напоследък тя е често явление предвид материалните изгоди за предоставящите медицински и психологични услуги.

Разбира се, всичко това не изключва ранната консултация при специалист при спазване на горните съображения.

Проф. д-р Дроздстой Стоянов: Поради изразения субективизъм на оценката в психиатрията винаги е съществувала и продължава да съществува тясна взаимна обусловеност между политиката и понятието за душевна болест. В началото на месеца проблемът беше централен за конференцията на Кралския колеж на психиатрите в Лондон.

Oпределящо зa описанието, дадено от педиатъра Ханс Аспергер през 1994 г. на т.нар. аутистични психопати, в сравнение с описанието на аутизма от Лео Канер по същото време, е т.нар. отсъствие на Gemut - специфично за немския език понятие, фокусирано върху способността на човека да се вгради в обществената мисия, в онова, което би трябвало да бъде “душата” и “волята на народа” за просперитет.

Актуалната сега психиатрична диагноза е разстройства от аутистичния спектър.

Днес синдромите от тази група и по-точно стигмата, етикетът за тях, са използвани като удобно средство за оправдаване или отричане на определени политически стратегии. Въобще езикът и терминологията на психиатрията са дълбоко политизирани, като в публичния речник на политическия диспут изрази като олигофрен или психопат придобиват ново измерение. Извън професионалната им употреба те се превръщат в символен инструмент за оспорване на позиции.

По същия начин и диагностичният етикет “аутист” или “болен/болна от аспергер” се трансформира от медицинско определение в средство за манипулация на общественото мнение.

Синдромите от аутистичния спектър са обусловени от водещо нарушение на емоционалната интелигентност и неразпознаване на езика на емоциите, наречено алекситимия. То води до значителни дефицити в комуникативните и социални компетентности. Понякога са свързани и с изоставане в интелектуалното развитие, но в много от случаите при аспергер се наблюдава т.нар. високо функциониране, при което познавателните и интелектуалните способности са (свръх)диференцирани, възможно като компенсация за емоционалния дефицит.

Доц. д-р Димитър Терзиев:  Синдромът на Аспергер обхваща лица със сериозна комуникативна неумелост, психомоторна неловкост, наличие на интензивни, но доста извън обичайните занимания и интереси. Както при другите невроразвитийни разстройства особеностите са видими от най-ранна възраст. За разлика от типичния аутизъм диагнозата се поставя по-късно, когато се оказва, че детето не може да се адаптира към детската градина или училище. Като деца и за разлика от аутизма, хората със синдром на Аспергер проговарят сравнително в норма, но имат необичайни характеристики на експресивната реч. Например говорят като по-възрастни и понякога енциклопедично. Те по правило не усещат какво, как, на кой и кога да кажат, без да са единствени в този дефицит. Поради това не се вписват или се вписват трудно в социалната реалност.

Синдромът има неясен статус. Съвпадението на диагнозата е ниско между отделните центрове, а в “чист” вид се среща значимо по-рядко от типичния аутизъм. Поради това отпада като отделна нозологична категория. Както и другите деца и възрастни от аутистичния спектър, тези с аспергер се нуждаят от пожизнена психологична и социална подкрепа. Освен такава помощ те могат да бъдат обучавани в социални умения в рамките на ограниченията им. Поради изолацията си, свръхценните интереси и натрупваната в годините фрустрация като младежи някои могат да са опасни (например при свръхинтерес към оръжия).

От десетилетия е прието, че типичният аутизъм (болестно развитие) и шизофренията (болестен процес) са отделни заболявания. Аутизмът при типичния аутизъм и “аутизмът” при шизофренията са различни по произход, вид и еволюция. Спорно е дали диагнозата синдром на Аспергер трябва да съществува самостоятелно. Тя е несигурна и рядка, обозначаваща социокомуникативно, психомоторно затруднени и стереотипни лица с характерен профил на дефицитите и отклоненията, включително и при психологично тестване.