Ако се е пъхнала под горния клепач или в някой от ъглите на окото - при лекар.

Окото е най-сложният орган след мозъка. А това предполага, че е и най-чувствителният, но за разлика от изолирания в черепа мозък няма сериозна защитна стена. В него може да попадне буквално всичко, но най-често това са части от собствената му рехава охранителна система - миглите.

Човек има между 100 и 150 мигли на горния клепач и 50-75 на долния. Те се сменят на всеки 100 до 150 дни, което означава, че е естествено приключилите живота си да падат и без да ги тормозим. В много случаи им е достатъчно и само да си пипнем очите и да се пъхнат вътре.

Обикновено те са временно неудобство, което можем бързо да разрешим сами. Важно е ръцете да са чисти, да мигаме често, да не трием очите, а може и да приложим популярни техники като изплакване и “прехващане” без остри приспособления.

Но много по-често, отколкото си мислим, миглата се превръща в повод за тревога, особено ако “изчезне”, или “отиде зад очната ябълка”. И двете предположения са градска легенда, както и успокоението, че след време “ще се разтвори”. Това малко косъмче трябва да бъде извадено. Многократните опити за премахване на мигла от окото може да надраскат и раздразнят роговицата, което увеличава риска от очни инфекции, обяснява офталмоложката д-р Мария Праматарова.

Многократните опити за премахване на мигла от окото може да надраскат и раздразнят роговицата, което увеличава риска от очни инфекции, обяснява офталмоложката д-р Мария Праматарова.

“Попадането на мигла в окото може да създаде сериозен проблем в някои случаи - обясни д-р Мария Праматарова, началник на Отделението по очни болести на университетската спешна болница “Пирогов”. - Ако миглата попадне във видимата част на окото, човек може да я премахне с клечка за уши (не е обходимо да е стерилна), напоена с физиологичен разтвор. Ако обаче миглата е под горния клепач или в някой от ъглите на окото, има риск да нарани роговицата, което да доведе до образуването на ерозия (раничка). В тези случаи е препоръчително да се потърси специализирана помощ от офталмолог. Добре е манипулацията да се извърши под контрола на офталмологичен микроскоп. Моят съвет е хора, на които често им влизат мигли в очите, да извършат по-обстоен очен преглед с цел да се установи причината. Тя може да бъде анатомична особеност на клепачите и мигления ръб, чести инфекции от бактериален или вирусен произход, при жените - използването на спирали или поставянето на изкуствени мигли.”

Препоръчително е да се търси професионална помощ и ако миглата остава скрита повече от няколко часа или след успешно отстраняване се появи гной или слуз.

Какво създава лъжливо чувство

Ако чувствате, че имате мигла в окото, но не можете да я намерите, може нещо друго да се намесва в играта.

Често срещано състояние са косъмчета, които растат навътре към клепача, вместо навън. Може да е анатомична особеност, може да е свързано с “падане” на клепача в късна възраст, когато кожата се отпуска.

Определени състояния на очите, като например хроничния блефарит - постоянно възпаление на ръба на клепачите, също могат да увеличат вероятност ресниците да “бъркат” правилната посока на растежа си.

Ако миглите започнат да падат по-често, отколкото обичайно, може да е свързано със системна причина за косопад или инфекция на клепача.

Разреждащите се мигли доста често са знак, че сте алергични към някаква съставка в козметичен продукт, който използвате. Не е задължително да е нещо ново, понякога реакцията на непоносимост идва след дълга употреба.

Понякога чувството за дразнене идва косвено - от продължителен престой на водоустойчива спирала върху миглите. Генералното решение е този тип козметика да се използва само при необходимост, а не всеки ден, и да се отстранява щателно вечер.

Ако често имате усещане за мигла или прах под клепача, е твърде вероятно да имате сухо око. С този разговорен термин лекарите офталмолози обясняват хроничната липса на нормално овлажняване на окото. Може да е резултат от недостатъчно мигане - типично е за времето пред компютър; занимания, които изискват прецизност; работа с дребни елементи; висока температура на околната среда; възрастово намалена функция на слъзните жлези и др. Не на последно място - очите на пушачите са по-сухи.