Учени изготвиха диета за профилактика на сърдечните болести

Преди 3 години кардиолозите масово подкрепиха издадените “Европейски клинични препоръки за профилактика на сърдечносъдовите заболявания”. Цяла глава от тях съдържа съвети за храненето, което не само укрепва сърцето и съдовете, но и намалява риска от други болести, например онкологичните, пише руското издание РБК. Препоръките почиват на

доказани изводи като този,

че мазнините са полезни

Те се съдържат в практически всички продукти, но видът им е различен. Делят се на наситени, мононенаситени и полиненаситени според особеностите на химическия им строеж. Полезните мазнини са полиненаситените, вредните – наситените.

Най-опасни са т.нар. трансмазнини, наричани още хидрирани или втвърдени. Структурата им е изменена с добавяне на водород. Използват се заради ниската им цена и високата трайност. Отличава ги температурата на топене – колкото по-висока е тя, толкова са по-рискови за здравето.

Всичко, което наричаме твърди мазнини, като кравето масло и животинската подкожна мас в областта на корема е вредно. Течните мазнини – слънчогледово олио, зехтин, рибни масла, са полезни. Строго погледнато, вредата от наситените мазнини не е научно потвърдена. Но е доказано, че замяната им с полиненаситени в храната намалява риска от сърдечни болести.

Трансмазнините са

кошмар за съдовете,

например маргаринът. Това е мазнина, втвърдена чрез химическа обработка. Процесът се нарича хидрогениране, а на опаковката пише “хидрогенирана”. Тя причинява атеросклероза – натрупване на плаки в съдовете. Изследвания доказват, че увеличената чрез трансмазнини калоричност на храната с 2% води до скок в риска от исхемична болест на сърцето с 23%. Така че четете опаковките.

Сол може, но умерено

Готварската сол e основен източник на натрий за тялото. Но е доказано, че прекаляването с нея вдига кръвното налягане. Днес човек поема средно по 10 грама сол дневно. Препоръчва се да са 3 до 5 грама. А солта в готовите храни – колбаси, сирене и др. е доста над нормата, така че е добре консумацията им да се ограничи. 

Калий против инсулт

Приемът на калий чрез храната сваля кръвното. 10 милимола от него дневно снижават риска от инсулт с 40%, писа “Бритиш медикъл джърнъл”. Основен източник на калий са плодовете и зеленчуците.

Витамините не намаляват риска

от сърдечни болести. Известното Проучване на ефективността от допълнително намаление на холестерола и хомоцистеина SEARCH (Study of the Effectiveness of Additional Reductions in Cholesterol and Homocysteine) показа, че витамините от група B и фолиевата киселина не понижават опасността от инфаркт и инсулт.

Витамините антиоксиданти Е и бета-каротин също не издържат проверката. Подобен е изводът и от изследването VITATOPS (VITAmins TO Prevent Stroke).

Фибри и риба – да

Известни още като хранителни влакнини или баластни вещества, фибрите се съдържат в пълнозърнените храни, бобовите, цвеклото и други зеленчуци и плодове. Ползата им е доказана, макар че механизмът на защитно действие е неясен. Известна е и тяхната способност да свалят холестерола в кръвта.

Според харвардско изследване редовната консумация на риба (поне два пъти седмично) намалява риска от сърдечни болести с 36%, а смъртността – със 17%. Лишаването от нея рязко повишава тези рискове.

Ефектът очевидно се дължи на голямото количество полиненаситени мастни киселини омега-3 в рибата. Приемът им на хапчета няма толкова значим ефект.

Малко алкохол не вреди

Ограничено количество червено вино се отразява положително на сърцето и съдовете. Това потвърждават 26 изследвания от последните 30 г. Става въпрос за 150 грама сухо вино на ден за мъжете и 75 грама за жените.

Средиземноморско хранене

Като обобщение може да се каже, че редовното хранене с риба, много плодове и зеленчуци, малко вино, съхранява сърцето и съдовете. За да проверят тази теория, в края на ХХ в. учени сравниха процента сърдечни болести по Средиземноморието, където се хранят по този начин, със Северна Европа.

Оказа се, че даже при вредни ефекти като пушене, високо кръвно и наднормен холестерол, смъртността от инфаркт и инсулт при южняците е значително по-ниска.

Изводът е, че в основата на това различие лежат хранителните продукти. Така се появява терминът “средиземноморска диета”, която е по-скоро начин на полезно хранене, отколкото строг хранителен режим.