Профилът на децата с атопичен дерматит: умни и разсеяни

Появи се нов вид атопична екзема - с късно начало. Всички форми на заболяването са се увеличили 6 пъти, страда 1 от 3 деца и всеки 13-и възрастен.

Дерматолозите се шегуваме, че ако доведеното за преглед дете започне да пипа навсякъде и да влиза в “умни” разговори, да задава любознателни въпроси, обикновено е с атопичен дерматит, разказва доц. Казанджиева. “Общото между децата с такава диагноза е, че са будни, интелигентни, любопитни, но с разпиляващо се внимание. Деца, които са тайният кошмар за учителите – научват за 5 минути преподадените нови неща, но не могат просто да изчакат и другите да схванат всичко и се въртят, засипват с въпроси и предложения по други теми, които са привлекли вниманието им”, разказа дерматоалергологът от Александровска болница доц. Жана Казанджиева.

Тя цитира любопитно заключение на историците в дерматологията, направено с методите на ретроспективната диагностика. “Атопията не е проблем, появил се през 30-те години на миналия век. Трима от римските императори – Клавдий, Октавиан Август и Британик, са били с атопичен дерматит, бронхиална астма или сенна хрема. По-непопулярният Британик – властвал само 2 години, дори не е можел да се качи на кон, за да приеме парада на войските си, защото е бил алергичен към тези животни и при контакт получавал астматични пристъпи. Вероятно е имало много римляни с атопия, но историята не се занимава с обикновените хора, затова до нас достигат само данни за великите.”

Докато честотата му е 5%, атопичният дерматит е фокус единствено на дерматолозите. Днес вече е 6 пъти по-разпространен и създава проблем за 20-30 процента от населението в развитите държави. Освен това за все повече хора той не е детско заболяване, което се “израства”. В миналото това бяха около 1 процент от възрастните, сега са 7-8 процента, съобщи дерматоалергологът от Александровска болница доц. Жана Казанджиева.

Атопичен дерматит

и атопична екзема

са едно и също нещо,

наречено по

различен начин

Американците предпочитат названието дерматит, в Европа симпатизираме на екзема. Използват се за едно и също нещо – за генетичното предразположение за чувствителност към често срещащи се в околната среда агенти, на които всички хора са изложени, но само една част от тях реагират.

“Генетичният фактор е неизменен. Увеличаването на случаите особено сред децата идва от начина, по който ги отглеждаме. Вече е рядкост т.нар. фермерски живот - изолираме се от контакт с животни, децата не играят в пръстта, с повод и без повод се използват антибактериални кърпички. Това оставя имунната им система нетренирана за съвсем тривиални бактерии, с които миналите поколения не са имали конфликт. От друга страна, тези стерилни по отношение на “мръсотията” деца са изложени от самото си раждане на всевъзможни алергени от въздуха, текстила, металите, козметиката, храната. Освен това в миналото бебето не е сменяло като сега населени места, географски региони и климатични условия, а тези фактори също участват в отключването на проблема - отбелязва доц. Казанджиева. - “Вътрешните” причини за атопичния дерматит, които обуславят нарушената кожна бариера, не са променени. За сметка на това драстично е разширен кръгът на новите алергени на фона на имунна система, която не е била стимулирана по начин, обичаен за миналите поколения.

Да върнем цивилизацията назад, няма начин, но с атопичен дерматит вече можем да живеем така, че да се чувстваме комфортно в тази чувствителна и уязвима кожа.”

Атопичният дерматит се изявява с дълготрайни, червени, сърбящи обриви върху подчертано суха кожа.

Докъм 2000 г. медицината го приема за предимно детска болест. До момента, в който поради зачестяващите случаи се налага да се обособи като отделен вид т.нар. атопичен дерматит с късно начало - явление, сходно с акнето с късен старт.

Бебешкият атопичен дерматит най-често се появява около 3-ия месец след раждането. При 15% от децата се успокоява около 5-ата година, а след пубертета остава проблем само за около 5% от тийнейджърите с тежка форма на атопичната екзема. Но в последните години се появява нова категория пациенти, при които атопичният дерматит се отключва в по-късна възраст. Роля играят

всички фактори на

индустриалната среда

и негласните правила

да сме винаги

току-що изкъпани –

за някои това значи

2-3 пъти на ден,

да сме добре поддържани – една жена използва ежедневно средно по 15 козметични продукта, а мъжът около 10, дрехите ни да са изпрани с ухаещи прахове, домовете ни да миришат хубаво. Така кожата хем непрекъснато се изсушава и лишава от защитния си слой добри бактерии, хем е директно подложена на въздействието на голям брой ароматизатори, консерванти, оцветители и т.н. Към всичко това като отключващи фактори за късния дерматит се добавят замърсеният въздух и стресът, разказа дерматоалергологът.

Новата тенденция поставя атопичния дерматит в центъра на науката за кожните болести и тяхното лечение. За сравнение – разпространението на псориазиса е 4-5%, а на атопичната екзема – до 30% от децата и 7-8% от възрастните, като тежките форми са голямо предизвикателство за медицината.

Особеното е, че с годините проявите на атопичния дерматит по кожата се променят и в отделните възрастови групи изглеждат различно.

“През 1923 г. двама американски учени – Кука и Кок, които звучат на студентите като безалкохолната напитка, първи забелязват, че в “кошчето” на екземите има много специфична категория, при която обривът не е мястото на контакта, а се манифестира с характерни особености в зависимост от възрастта - обясни доц. Казанджиева. - В тази група пациенти и в техните семейства се забелязва

преобладаване и

на други алергични

заболявания –

бронхиална астма,

сенна хрема,

конюнктивит

на алергична основа.”

При бебетата атопичният дерматит се изявява със сухота на кожата и зачервени бузки с малки пъпчици – ако си прокарате ръката, имате чувство за песъчинки под кожата.

При по-големите деца екземата се локализира най-често в гънките на тялото – лакътните, задколенните, на китките и много характерното засягане на шията, получило неточното име “мръсен врат”, защото, освен че е суха и по-груба, кожата в тази област придобива и по-кафеникав тен. При децата с атопичен дерматит има и един много характерен белег. Поради голямата сухота на кожата под долния им клепач се образува една допълнителна гънка, а 

очите им са

обградени от

по-тъмни кръгове –

ефект “очи на енот”

При късните форми на заболяването е характерна нумуларната изява. Заимства названието си от думата нумулус – монета. Уплътнени, подчертано релефни, окръглени червено-кафяви сърбящи екземни участъци приблизително с големина на монета се появяват най-често по гърба, краката, ръцете. Когато кожата на определено място е силно пигментирана и релефът е подчертан, се поставя диагнозата невродермит – т.е. понятието за атопичен дерматит, използвано от немската школа, която дълго време е била доминираща у нас.

Забелязвайки всички тези особености, Кука и Кок решават да извадят специфичната екзема като отделна единица, но не я кръщават на себе си, както обикновено се случва, а по съвета на филолог й дават името, което носи и сега – атопичен дерматит. На старогръцки “а” означава не , а “топос” - място , т.е. екзема, която е на различно място, не е локализирана в мястото на контакта, а другаде. Понеже са американци, използваното понятие е атопична екзема или атопичен дерматит. В Европа по-харесвано е названието ендогенна екзема, защото подчертава ролята на вътрешното генетично предразположение за тази особена екзема. От разграничаването на заболяването още няма 100 г., а вече се наблюдава 6 пъти увеличение на случаите и се обособяват нови форми, като например атопичния дерматит с късно начало. 

Напредва ли паралелно с това и лечението? Ето какво обяснява дерматологът. 

Първоначално се предписва базисна терапия, която е насочена към сухотата на кожата. Това са т.нар. емолиенти – локални средства, които помагат за нормализиране на хидратацията и омазняването. Последното появило се в тази област, са нова група кремове и лосиони, наречени

емолиенти плюс, в

които хидратиращите

и омазняващите

съставки са повече

Клиничните им изпитвания показват, че те не само облекчават сърбежа на кожата, а имат и противовъзпалително действие.

Тежката артилерия в системното лечение на този вид ендогенна екзема са биологичните средства, които навлизат и в дерматологията – основно при псориазиса и атопичния дерматит, след като се доказаха в онкологията, гастроентерологията, ревматологията. На научните конгреси тази година бяха представени над 10 нови молекули за локална употреба от групата на биологичните средства. Нито една от тези терапии още не е достъпна у нас, но се надяваме, че лечението на тежките случаи ще бъде поето от касата. Паралелно с тези вече създадени нови молекули се разработват и други, насочени към кожния микробиом – добрите микроорганизми, които при здрави хора представляват част от кожната бариера, а при атопичния дерматит са с нарушен баланс. Най-характерно е развитието на

свръхпопулация от

златист стафилокок

– една от причините

за влошаване

на заболяването. Изпитванията на две от разработваните средства за възстановяване на микробиома на кожата са много напреднали и с обещаващи резултати, очаква се в недалечно бъдеще да получат разрешение за употреба. Разработени са и други, принципно различни терапии с ниско дозирани цитокини, които са достъпни и у нас. Те не прекъсват патологичната верига като биологичните средства, а се опитват да възстановят баланса и по този начин да повлияят на възпалението, разказа доц. Казанджиева.

Очаквайте отговорите на най-честите въпроси, които родители и пациенти зададоха на доц. Казанджиева и проф. Николай Цанков по време на Училището по атопичен дерматит в София. Дерматоалергологичната секция на Българското дерматологично дружество организира обучение от същия формат и в Пловдив на 14 юли. В инициативата са ангажирани и пациентски организации, а входът е свободен за всички заинтересувани от проблема.