Опознайте стомаха си, за да знаете как да се грижите за него

Всеки органи в човешкото тяло си има строго определена функция и въпреки това има органи, които са от първостепенно значение и такива, без които можем да живеем. Един от най-значимите – е стомахът, защото той обработва храната, която приемаме, а тя от своя страна ни дава енергия за живот.

Но познаваме ли добре този така важен органи и умеем ли да се грижим правилно за него, така че той да е здрав, да не ни боли и да работи на пълни обороти. Предлагаме ви откъс от книгата „Как да се справим със... стомашните язви”, от който ще научите как функционира вашият стомах.

НОРМАЛНОТО ХРАНОСМИЛАНЕ И КАК СЕ ОБРАЗУВА ЯЗВАТА

За да разберем как се образува язвата трябва да познаваме връзката между хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника, както и механизмите на храносмилането

ХРАНОПРОВОДЪТ

Хранопроводът представлява мускулна тръба, разположена дълбоко в центъра на гръдния кош, която тръгва от гърлото и води до стомаха. Преглъщаме храна и течности, съзнателно свивайки мускулите на гърлото си, а по-нататък процесът продължава несъзнателно с мускулни контракции, които постепенно изтласкват храната надолу по хранопровода до стомаха. Течността се излива в обичайната посока по хранопровода към стомаха, независимо дали сте в изправено положение или не!

Храната навлиза в стомаха по хранопровода през отвор (кардия) в диафрагмата – тънкия мускул, разделящ съдържанието на гръдния кош от това на корема. Той представлява пръстеновиден мускул, чийто непрестанни свивания и разпускания предпазват срещу връщане на храна от стомаха към хранопровода.

Ако този клапан не съществуваше, киселината и пепсинът (ензим, разграждащ белтъчините) в стомаха щяха да достигнат до тънките стени на хранопровода и да го разрушат, отприщвайки язвени процеси. Точно това се получава при хиатус хернията.

При хиатус херния част от стомаха се разполага в неправилна позиция, над диафрагмата. Това води до връщане на храносмилателни сокове от стомаха в хранопровода, който за разлика от стомаха не може да се защити срещу тях. Връщането очевидно се случва по-често при навеждане или в легнало положение и намалява драстично в изправено положение. Именно затова на пациенти с херния се препоръчва да стоят изправени през деня и да спят на три-четири възглавници нощем. Възпалението в долната част на хранопровода, причинено от връщането на киселини и пепсин, се нарича езофагит.

Неспецифичен езофагит

Причините за развитие на неспецифично остро или хронично възпаление на хранопровода могат да бъдат различни, изгаряне чрез поглъщане на киселини и основи, манипулации, механични увреждания от твърда храна или чужди тела, погълнати през устата, различни заболявания, тютюнопушене злоупотреба с алкохол, дразнещи храни и медикаменти (например аспирин), производствени и битови вредности и други.

Оплакванията и симптомите се изразяват най-често в болка зад гръдната кост, между плешките, или в горната част на корема. Болката е неприятна, пареща и се усилва при поглъщане на алкохол, твърди и кисели храни. Оплакванията се усилват при легнало положение. Понякога е налице болка при преглъщане и повръщане. При някои болни се образуват язви в хранопровода и настъпват кръвоизливи с последваща анемия. Лечението е консервативно-диетично. Назначава се кашева-течна диета с плодови и зеленчукови пюрета и супи. Храната се приема в малки порции, но по-често, с повече течности. Едновременно се предлагат обезболяващи средства под формата на разтвори. Не се допускат пикантни храни, алкохол и тютюнопушене.

Прогнозата е добра. Профилактиката се състои в отбягване на храни и течности с увреждащо травматично и възпалително действие.

Рефлуксен езофагит

Заболяването представлява възпаление на хранопровода, предизвикано от връщане на стомашно или дуоденално съдържимо обратно в хранопровода. Солната киселина и пепсинът на стомашния сок предзизвикват възпаление на хранопровода. Връщането на дуоденално (тънкочревно) съдържимо обратно в хранопровода причинява още по-силно увреждане, тъй като съдържа много ензими, жлъчни киселини и бактерии. Болните обикновено се оплакват от парене зад гръдната кост, чести оригвания на кисело и болка при преглъщане. В легнало положение паренето се засилва. Възпалението на хранопровода създава условия за развитие на пептична язва, пневмония и други усложнения.

Лечението се провежда с подходяща кашаво-течна диета, прием на повече течности, пюрета от плодове и зеленчуци. При нужда да се прилагат болкоуспокоителни лекарствени разтвори. Не се допускат консумирането на твърди и пикантни храни, газирани питиета, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол и кафе.

СТОМАХЪТ

Стомахът представлява разтеглива торбичка, в която храната, пристигаща от хранопровода, се смесва с храносмилателните сокове солна киселина и пепсин. За да се осъществи този процес, спомага лигавицата на стомаха, която се състои от мускули, покрити с клетки (жлези). Именно те отделят храносмилателните сокове. Освен всичко това съществува и механизъм, предпазващ лигавицата от разлагащото действие на храносмилателните сокове.

Стомашната лигавица е оранжево-червена на цвят и при наблюдение под ендоскоп (мека влакнесто-оптична тръбичка) блести под покритието на слуз. Лигавицата има дебели гънки, които се изглаждат при запълването на стомаха с храна или течност. Мускулните стени на стомаха са в постоянно движение, за да разградят храната добре и да я придвижват бавно към изхода на стомаха (пилора), откъдето тя преминава по-нататък в дванадесетопръстника.

Стомашните стени съдържат клетките, които отделят храносмилателните сокове, стартиращи процеса на храносмилането. Функцията на много от тези клетки е да разграждат храната чрез секретирането на ензима пепсиноген, който при контакт с киселина се превръща в пепсин. Пепсинът смила белтъчините в храната ни – тези от месото, рибата и зеленчуците. Ако няма киселини, от пепсиногена не може да се образува пепсин и следователно не се стига до разграждане на белтъчините.

Освен разграждащите клетки съществуват и париеталните клетки (oxyntic cells), които отделят солна киселина. Тя е доста силна – около рН 1, толкова концентрирана, че може да ви изгори, ако се разлее върху кожата. Различните хора имат различно количество париетални клетки – при много хора с язва на дванадесетопръстника броят е доста по-висок от нормалното ниво и почти отсъства при хора със стомашна язва.

Другите клетки, които са жизненоважни за нормалното функциониране на стомашната лигавица, са камшичестите клетки (goblet cells). Те секретират лепкава слуз, която прилепва към повърхността на стомашната лигавица с цел да я предпази от киселинна атака. Слузта се състои още от бикарбонат - основа, неутрализираща киселината и потискаща активността на пепсина – двойно действие, което осигурява допълнителна защита на стомашната лигавица.

Следователно стомахът е постоянно в рисково положение. От една страна, той трябва да произвежда достатъчно киселина и пепсин, за да стартира процеса на храносмилането. От друга – трябва да секретира достатъчно слуз и бикарбонат, за да се предпази от собствените си киселини и пепсин. Всичко, което разрушава защитата слуз/бикарбонат, отваря път на киселините и пепсина към лигавицата и тя се разлага като обикновена храна. Тази област, в която се осъществява самоизяждането, се нарича язва.

Стомахът е защитен от този процес от изключително сложна поредица от нервни и химически „съобщения”, които започват да се предават още преди храната да навлезе в него. Например стомашната активност между храненията е относително спокойна. Отделянето на киселини и пепсин е минимално и дори нулево. Това важи най-вече по време на сън: при хора без язви секретирането на киселини и пепсин спада през нощта и така стомахът започва да храносмила по-бавно, за да си почине.

Процесът по активирането на механизмите на храносмилането в стомаха започва с глада, гледката и мириса на храна. Резултатът е обилно слюнкоотделяне, а след това и произвеждане на секрети в стомаха. Последното възниква от стимулирането на блуждаещия нерв, който тръгва от мозъка и завършва директно в стомашната лигавица. Блуждаещият нерв задейства нужните за храносмилането и защитата клетки, които секретират всички елементи, киселина, пепсиноген, слуз и бикарбонат.

Храносмилателният процес започва след като храната навлезе в стомаха през хранопровода и премине в долната част на стомаха: клетките по повърхността на стомашната лигавица секретират хормона гастрин в кръвта, който, от своя страна, стимулира другите клетки по лигавицата да секретират повече киселини и пепсин. По време на кратката трета фаза, през която полусмляната храна започва да слиза от стомаха към дванадесетопръстника, от клетките по повърхността на дванадесетопръстника се освобождава още гастрин. Това предизвиква повторно секретиране на киселини и пепсин от стомашната лигавица.

Първоначално стомахът функционира като резервоар: складира храната в себе си, за да е сигурно, че тя ще се смеси добре с храносмилателните сокове. След това сместа се придвижва бавно към изхода през пилора и дванадесетопръстника във всяка една минута.

Стомахът представлява ритмична помпа, която пренася на малки порции съдържанието през пилора с една точно определена скорост след всяко хранене до изпразването си.

Скоростта, с която се изпразва съдържанието зависи от вида на погълнатата храна. Захарите и скорбялата засилват скоростта, а мазнините я намаляват. (Това може да е една от причините за всеобщото усещане, че китайските храни, съставени главно от скорбяла, само издуват за кратко време корема, докато богатите на мазнини риба и пържените картофи утоляват глада за по-дълго.) Течности минават по-бързо през стомаха от твърдите храни.

Емоциите също влияят на изпразването на стомаха. Тъгата забавя процеса, а гневът го засилва – може би това е причината да губим апетит, когато сме депресирани, и да се нахвърляме на храната, когато сме възбудени и ядосани.

При хора с язви на дванадесетопръстника стомахът се изпразва по-бързо, с изключение на онези случаи, при които язвите са се образували около пилора или антрума (последната част от стомаха) и възпрепятства гладкото преминаване на смесицата от храна и храносмилателни сокове. Язвите могат да причинят стеснение или стеноза в областта на пилора. Болните от стомашни язви изпразват стомаха си нормално.

Пилорът, също като кардията при входа на стомаха от хранопровода, функционира като клапан. Мускулите, разположени по стените на пилора се свиват, за да задържат стомашното съдържимо, което се връща обратно от дванадесетопръстника.

ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКЪТ

Вътрешната стена на дванадесетопръстника е доста по-различна от тази на стомаха. След като съдържанието на стомаха става все по-киселинно и захарите и мазнините навлизат в дванадесетопръстника в по-големи количества, сигналите се променят. Стомахът получава съобщение да прекрати произвеждането на киселини, за да може дванадесетопръстникът да отдели хормона секретин в кръвта. Целта на секретина е да достигне панкреаса, който, след като получи „съобщение“, започва да отделя алкалните си храносмилателни сокове в дванадесетопръстника. Ако са останали киселина или пепсин, те се неутрализират. За тази цел им помага и жлъчният сок, който през това време се секретира от черния дроб и навлиза на струи в дванадесетопръстника.

В последната част на дванадесетопръстника в посока надолу, съдържанието в червото е алкално и некиселинно и вероятността от образуване на пептична язва в останалата му част е малка.

Из „Как да се справим със... стомашните язви”

Книгата може да поръчате тук!