"Тя щеше да е страхотна за някой, който е наистина болен", твърди Джипси, поръчала убийството на родната си майка
Ди Ди Бланчард е модел за подражание - неуморна майка, която се грижи за тежко болното си дете. Но след като Ди Ди бе намерена жестоко убита, се оказва, че нещата не са такива, каквито са изглеждали, а дъщеря й - Джипси, изобщо не е била болна.
Точно седем години преди убийството, през 2008 г., Ди Ди и Джипси Роуз Бланчард се нанясат в малка розова къща в Спрингфийлд, Мисури. Съседите им ги харесват. "Щом ги срещнеш веднъж, е невъзможно да ги забравиш", разказват хората.
Ди Ди е на 48 години, родом от Луизиана. Тя е едра, приветлива личност, облича се в ярки, весели цветове и е с къдрава кафява коса, която обича да прибира с панделки. Хората, които я познават, са я запомнили като щедра жена, която умее да споделя времето и парите си. Тя може да се сприятели бързо и да вдъхнови дълбока преданост у другите. Не работи, за да може да е изцяло на разположение на дъщеря си.
Тийнейджърката Джипси изглежда малка, "зазидана" в инвалидна количка. Носи очила. Тя е бледа и кльощава, а зъбите й се рушат болезнено. От корема й излиза тръбичка за хранене. Понякога си слага кислородна маска заради проблеми с дишането.
Ако някой попита от какво боледува дъщеря й, Ди Ди би извадила списък, дълъг до земята: хромозомни дефекти, мускулна дистрофия, епилепсия, тежка астма, сънна апнея, очни проблеми. "Винаги е било така", казва Ди Ди, "откакто Джипси е бебе". Налагало се специалисти в неонатологията да се грижат за нея. Има левкемия от малка.
От безкрайните кризи Джипси изглежда изтормозена. Приятелски настроена, дори приказлива, но гласът й е висок и детски. Ди Ди често напомня на хората, че дъщеря й има мозъчни увреждания. Трябва да се обучава вкъщи, защото никога не би могла да се справи с другите деца. Джипси мисли като 7-годишна, твърди Ди Ди. Снимките в дома им са само на тях двете. „Ние сме като чифт обувки“, веднъж казва Джипси - "Никога едната без другата".
Къщата е построена специално за малкото момиче - с рампа отпред и джакузи, специално за отпускане на мускулите й. Преди да заживеят в нея двете губят дома си след урагана „Катрина“.
Иначе, животът им протича съвсем нормално. Сприятеляват се със съседите, ходят на благотворителни мероприятия на Disney World, печелят суми от фондацията „Пожелай си нещо“. Поглеждайки назад, тяхната близка приятелка Пинегар понякога дори им завижда.
Звучи като страхотна развръзка: семейство, преживяло трагедия и бедствие, успяло да изгради живота си, въпреки толкова много препятствия. Но историята не свършва така:
На 14 юни 2015 г. в профила на Ди Ди излиза следният пост:
„Кучката е мъртва.“
Първите няколко коментара под статуса са от приятели, изразяващи силно недоверие. „Може би страницата е хакната. Може би някой трябва да им се обади. Някой знае ли къде живеят? Трябва ли да се обадим в полицията?“, гласят някои от мненията.
Докато хората разговарят, под публикацията се появява нов коментар от профила на Ди Ди: „Жестоко удрях мазната свиня и отвлякох сладката й невинна дъщеря… Нейните викове бяха толкова силни”.
Тълпа обезпокоени съседи се струпва пред къщата, минути след последната публикация на Ди Ди. Прозорците са покрити с плътна хартия. Трудно може да се види нещо. Чукането по вратата не дава отговор. Подозрително е, че колата на майката е паркирана на алеята и всъщност те не са заминали никъде.
Малко по-късно идва и полиция. Прониква в къщата. Вътре нищо не изглежда нередно. Всички светлини са изключени, климатикът поддържа изключително ниска температура. Няма признаци за грабеж или борба. Всички инвалидни колички на Джипси са вътре. Притеснително е човек да си помисли как горкото дете би се справило без тях. Полицията открива тялото на Ди Ди в спалнята. Била е намушкана и мъртва от няколко дни. Но няма и следа от дъщеря й.
„Беше толкова малка и изглеждаше толкова безпомощна“, говорят хората, които познават момичето. Много от тях не могат да разберат какво се е случило с Джипси. Кой би могъл да посегне на някой, който не може да се защити?
Междувременно полицията започва разследване. Жена на име Алия Удменс, която е като сестра на дъщерята, споделя пред разследващите, че момичето има тайно онлайн гадже.
„Ема Роуз” е моят таен акаунт, майка ми е все още твърде покровителствена, затова не знае за този профил“ - това пише Джипси на Алия. Тогава й казва, че е срещнала мъж в сайт за запознанства. Споделя й, че е влюбена в него. Тийнейджърката се притеснява, че майка й няма да й позволи да се среща с него, защото е твърде малка за приятели. Името на момчето, с което Джипси се е запознала, е Николас Годижон, на 24 г. Те си комуникират в продължение на 2 години. Не го притеснявало, че тя е в инвалидна количка. Джипси е искала да се омъжи за него. И двамата били католици, дори измислили как ще се казват децата им.
Алия знаеше, че момичето се е опитвало да се среща с мъже и преди. Въпреки че Ди Ди не спира да говори за 7-годишния ум на дъщеря си - тя все пак мисли за романтика и секс.
Ди Ди разбира за разговорите на Джипси с Алия. Забранява да развращава детето й и затова взима телефона и компютъра. Но малката все пак успява да намери начин за комуникация.
В крайна сметка полицията проследява постовете във фейсбук от акаунта на Ди Ди. IP адресът е регистриран на Николас Годжон в Биг Бенд, Уисконсин. Веднага изпращат полицаи в къщата на Ник. Там откриват него и Джипси - невредима, здрава и на крака – огромен шок за офицерите.
"Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат", казва шерифът на Спрингфийлд на пресконференция на следващата сутрин.
Оказа се, че всъщност Джипси не е използвала инвалидна количка от момента, в който е напуснала къщата си, няколко дни по-рано. Нямала е нужда от такава. Може да ходи съвсем спокойно, няма проблем с мускулите, не е носила и лекарства, нито пък кислородна маска след бягането от дома. Тя не е плешива, главата й е била обръсната само за да изглежда болна. Говори нормално. Няма и следа от момичето инвалид, което повечето хора познават.
"Всичко беше измама", казва Джипси по-късно на полицията – „Всичко. Майка ми ме накара да го направя“.
Законното име на Ди Ди е Клаудин Бланшар, но през годините е използвала различни псевдоними. Тя и бащата на Джипси се срещнали в гимназията. Напуснал я малко преди раждането на дъщеря им. Ди Ди внушава на околоните, че бащата на Джипси е алкохолик, който се е подигравал с уврежданията на детето си.
Тя се ражда здрава, но когато става на 3 месеца, майката решава, че има сънна апнея и ще спре да диша през нощта. Тогава започва да я води по болници. Лекарите не могли да намерят нищо. Въпреки това у майката остава убеждението, че детето й е болно. Тя съчинява все повече объркващи проблеми като например, че Джипси има хромозомни дефекти. Твърди, че много от усложненията при дъщеря й настъпват заради това.
С годините Ди Ди продължава да измисля нови болести, нови лекарства, нови лекари. Някога тя е работила като помощник-медицинска сестра, има способност да запомня медикаментите и да убеждава в състоянието на дъщеря си. Знае много и не се притеснява от въпроси.
Бащата на Джипси се опитва да присъства в живота им, но майка й се държи сякаш всичко е под контрол и те двете са в свой свят. В крайна сметка той се жени отново и има още 2 деца. Продължава да вижда Джипси през следващите 10 години. Тя нито веднъж не казва и дума срещу майка си.
Ди Ди започнала да има проблеми със закона - обикновено за малки престъпления, например за писане на фалшиви чекове.
Казвала на лекарите, че тийнейджърка често е имала припадъци последните няколко месеца, затова я поставили на лекарства. Ди Ди убеждавала няколко доктора, че дъщеря й има и мускулна дистрофия, дори след като мускулната биопсия е доказала, че не боледува. Има и проблеми с очите и ушите, настоявала Ди Ди - лошо зрение и чести ушни инфекции. Докторите не можели да пренебрегнат отчаяната майка. Хванела ли настинка Джипси, веднага се озовавали в спешното отделение.
През 2005 г. ураганът "Катрина" удря Слидел, където двете живеят. Няма ток със седмици. Майката и дъщерята постъпват в приют за специални нужди в Ковингтън, Луизиана, със снимки на стария си апартамент в развалини. Ди Ди казала на служителите в приюта, че няма медицински досиета на Джипси, защото са били унищожени при наводнението. Лекарка от приюта им предлага да се преместят в Мисури.
Историята на една майка и дъщеря с увреждания, останали без нищо, се оказва голяма стръв за местната преса. Така те успяват да спечелят дом, направен от доброволци. Това е само една от ползите, на които Ди Ди успява да се наслади, благодарение на това, че детето й е инвалид и участва в благотворителни програми. Сякаш това й дава апетит за още подаяния. Използват безплатни полети за екскурзии, остават в хижи, безплатно за пациенти с рак, посещават събития на „Дисни“ чрез различни благотворителни организации.
Бащата на Джипси продължава да дава по 1 200 долара месечно за издръжка. Той също така изпраща и подаръци, които Ди Ди поръчва за детето. Иска да се види с дъщеря си, но това така и не се случва „по една или друга причина“, споделя самият той.
Понякога усещал признаците на измама. Когато се обадил на Джипси за 18-я й рожден ден и се пошегувал, че вече е възрастна, Ди Ди грабнала телефона и му напомнила, че дъщеря им не знае истинската си възраст - тя мисли, че е на 14 години, твърди майката. Тя го моли да не разстройва детето и той изпълнява.
„Мисля, че проблемът на Ди Ди е, че започна мрежа от лъжи, от които не можеше да избяга“, споделя бащата Род. "Тя се затвори, особено след като торнадото мина, навлезе толкова дълбоко в това, че не можеше да се измъкне. Една лъжа трябва да покрива друга, след това още една и още една, и това се превърна в нейния начин на живот". А дори Ди Ди не му е споделяла цялата истина. Първият път, когато Род вижда, че дъщеря му върви, е по време на репортаж за изслушването на Джипси в Уисконсин след убийството.
Майката няма да може да отговори на никакви въпроси вече. Всичко, което полицията има, е историята на Джипси. Въпреки че и дъщерята не е наясно изцяло със случилото се. Например: когато я арестуват, тя твърди, че е на 19 г. Баща й обаче успява да открие акта й за раждане – всъщност е на 23 г. Освен това Ди Ди я е убедила, че наистина живее живот на раковоболен човек.
Фалшиви диагнози, списъци с купища лекарства, всичко води до синдрома Мюнхаузен. Човек с такъв синдром или се преструва, или предизвиква физически и психологически симптоми на болест, без очевидна полза, освен внимание и симпатия. Ако човек прави това за себе си, това е обикновен синдром на Мюнхаузен. Когато човек измисля или преувеличава влошено състояние у друг човек, тогава става дума за синдром Мюнхаузен чрез пълномощник (Munchausen by proxy – MSBP). Има едно голямо разграничаване между синдрома на Мюнхаузен и така нареченото "симулиране", т.е. фалшифициране или предизвикване на симптоми на заболяване, когато има материална полза от това. “Симулирането“ не се счита за психично заболяване. Това е просто измама.
Има сведения, че най-често майки боледуват от този синдром. Но се случва и на бащи да го прилагат върху дъщерите си, съпрузи – на техните жени, племенници – на лелите си и тн. Лекарите трудно го разпознават. Няма точна бройка на боледуващите. Факт е, че жертвите се привързват към "пълномощника" и си внушават, че наистина са болни.
До ден днешен не е ясно дали Ди Ди е страдала от този синдром. Не е оставила дневник или някакъв документ, който да удостоверява нейните намерения. Въпреки това има известни симптоми – лекарските познания, честата смяна на лекари и места, а притесненията за сънната апнея са често срещан симптом на синдрома. Хората с такова психическо заболяване са изкусни манипулатори.
Случаят на Джипси и Ник в крайна сметка влиза в съда. В хода на разследването се откриват текстови съобщения между двамата, в които изглежда обсъждат и планират смъртта на Ди Ди. „Скъпа, забравяш, че съм безмилостен и омразата ми към нея ще ме накара да я убия. Това е моята лоша страна, която може да убива“, пише Ник до момичето.
Прокурорите също така заявяват, че са намерили доказателства от социалните мрежи, където Джипси иска от Ник да убие майка й. Оказва се, че мъжът има личностно разстройство. Възприема се като двама човека – единият е добър, а другият е лош. В действителност Ник не е бил арестуван за нищо преди и не е криминално проявен. И двамата с Джипси признават, че той е този, който е действал с ножа. Докато е „кълцал“ майката й, тя е стояла в другата стая и е слушала.
Един от таксиметровите шофьори, който е карал двойката след убийството, казал на полицията, че според него момичето е инициатор на случилото се.
Съдебният процес се оказва сложен. За адвоката на Джипси е било изключително трудно да се запознае със случая, имайки предвид разпиляното минало на майката. Той решава да внесе споразумение за признаване на вина.
През 2016 г. Джипси получава присъда за убийство, втора степен. Съдията й дава минимална присъда от 10 години. Заради година общественополезен труд, тя ще има право на условно освобождаване 2 години и половина по-рано, в края на 2023 г. Тогава момичето ще бъде на 32 години.
Репортер на Buzfeed успява да се свърже с Джипси, докато тя излежава своята присъда. Пред него споделя, че иска хората да знаят, че това не е история за дъщеря, която убива майка си, за да бъде с гаджето си. Това е случай, в който момиче иска да избяга от насилника си. В затвора се надява да се присъедини към всякакви програми, чрез които да помага на хората. Тя иска да напише книга, за да подкрепи други в нейната ситуация.
На въпроса кога е осъзнала, че животът й не е такъв, какъвто трябва да бъде, и че нещо не е наред, тя отговаря – през 2011, когато бях на 19 и избягах с един мъж. Тогава мама ме откри и дойде да ме отведе обратно. Запитах се защо не ми е позволено да бъда сама, да имам приятели.
За Ди Ди тя споделя: „Лекарите смятаха, че е много загрижена и предана. Мисля, че би била страхотна майка за някой, който наистина е болен. Но аз не съм болна. Има голяма разлика“. Казва, че се е чувствала използвана. "Не ми беше обяснено нищо, но знаех, че мога да ходя и да ям. Бръснеше ми косата. Казваше ми: Така или иначе ще падне, така че нека да е хубаво и спретнато!“. Казала й е, че има рак и Джипси просто е трябвало да го приеме.
„Страхувах се, че ще загазим. Линията между правилно и грешно… беше някак замъглена, защото това беше начинът, по който бях научена. Аз израснах в този свят", споделя момичето.
За Ник тя казва, че е първият човек, който е бил готов да я защити. Добавя, че той има проблеми с гнева, но въпреки това тя поема отчасти вината за убийството. „Това, което направих, е лошо и трябва да продължа да живея така“, смята Джипси. Споделя, че това е било заговор между тях, но той е човекът, който е действал. Нейна била идеята да публикуват съобщението, че майка й е мъртва във фейсбук, за да може полицията да я намери.
На въпрос дали е ядосана на Ди Ди Джипси отговаря, че по-скоро е разочарована от лекарите. От това, че никой не е реагирал, че тя е всъщност здрава и не е направил нищо по въпроса.
В затвора момичето споделя, че се чувства много по-свободна там, отколкото във времето, когато е живяла с майка си. Интересен факт е, че зад решетките успява да качи килограми и изглежда много по-здрава.
Ник е осъден на затвор до живот, без замяна. Няма доказателства, че двамата си общуват и сега. Джипси свидетелства по делото срещу Ник през ноември 2018 г., но тъй като те са в затвора, това е последният път, в който са се видели.
Днес Джипси е продължила живота си, въпреки че има още години от присъдата й. Тя дори се е сгодила за нов мъж. Според списание People момичето и нейният годеник се познават от година и половина, въпреки че те все още не са се срещнали лично. Той й е написал писмо за първи път след излъчването на документалния филм на HBO за нея и Ди Ди „Mommy Dead and Dearest“.
През 2018-та Ник споделя, че се чувства предаден от Джипси. Толкова я е обичал, че е бил готов на всичко за нея. Той твърди, че още я обича и вярва, че това е сродната му душа.
През март т.г. излезе сериалът „Деянието“ (The Act) по действителния случай на Джипси и Ди Ди Бланчард.
Коментари