Хората могат да усещат миризма и с езика, защото върху него има сензори за обоняние като в носа, съобщи в. "Мирър".

Това показва, че взаимодействието между мирис и вкус - основни компоненти на храната, започва в езика, а не в мозъка, както мислеха медиците досега.

Учени от центъра "Монел" във Филаделфия изследвали човешки вкусови клетки с генетични и биохимични методи. Установили в тях ключови молекули, характерни за рецепторите на обонянието. След това с друг метод - калциево изображение, доказали, че вкусовите клетки реагират на миризми като клетките в рецепторите на обонянието, предаде БТА.

Други експерименти показали, че една вкусова клетка може да съдържа рецептори и за вкус, и за миризма.

Характерният вкус на повечето храни и напитки се дължи предимно на аромата. Вкусът като сетиво, което разграничава молекулите за солено, сладко, кисело, горчиво и умами, служи за оценка на хранителната стойност и евентуална токсичност на това, което влиза устата. Миризмата обаче дава подробна информация за качеството - например колко силно мирише шоколадът, кафето или бананът.

Мозъкът комбинира информацията за вкус, мирис и от други сетива. Досега вкусът и обонянието се смятаха за отделни системи, които не взаимодействат, докато събраната информация не достигне до мозъка.

Ръководителят на изследването д-р Мехмет Хакан Йозденер решил да провери това схващане, когато 12-годишният му син го попитал дали змиите плезят език, за да помиришат нещо.