"Назад към природата!" Нашето физическо и психическо здраве зависи от това доколко познаваме и провеждаме на практика законите на природата, на природосъобразния живот, на въздържанието, на трезвеността. Доброто разположение или неразположение на всеки човек произтича най-вече от самия него: силите на волята са така съществени и творчески, както и на тялото.

В основата на всички усилия за създаване на един природосъобразен живот в биологичен и телесен смисъл стои хармонизирането с природните закони: човек трябва да познава себе си, да познава и ония закони, по силата на които той е станал същество, обособено да види мястото си в живия свят по пътя на своите творчески усилия.

Природосъобразен живот значи живот опростен и нареден според природните закони. А тези закони изискват от нас разумни усилия, които трябва да бъдат насочени за култивиране на добри и благородни мисли и за приобщаване към здрав, разумен хранителен режим (освободен от алкохолизъм, преяждане и други отрови) с широкото използване на водата, въздуха и слънцето при съответен физически и умствен труд, хигиенично жилище. Такъв живот ще създаде силни и калени организми, които по-рядко или никак няма да боледуват.

При това трябва да имаме предвид следните качества и навици:

1. Редът. Трябва да имаме ред във всичко: ред за лягане и ставане, за ядене, за работа, за физически упражнения; всичко да се върши навреме и да отнема толкова време, колкото е потребно, за да бъде направено добре и без пресилване, съгласно правилото, което трябва да се запечата в ума ни: "Всяко нещо навреме и време за всяко нещо."

Бъдете редовни в разпределяне на времето, поставяйте в ред и употребявайте предметите, които ви заобикалят.

2. Самовладението. Научете се да се владеете. Изкуството да се владее човек изобщо има голямо значение в живота и трябва да се притежава от всекиго. Всеки трябва да се научи как да избягва гнева, страха, грижите, завистта, ревността, скръбта и всичко, което угнетява духа. Това изкуство не иде от само себе си, нито се добива чрез четене, а чрез дълго упражнение. Но веднъж добил това изкуство, човек е господар на нещо неоценимо, защото доброто настроение и самовладението са броня срещу много трудности. Бъдете умерен дори в държанието си и походката си. Дръжте се прав, с повдигната нагоре глава и поглед, устремен пред себе си. Грижете се за тоалета си, косата, лицето, ръцете, като че ли с това искате всякога да се харесате. Дръжте се така, като че ли искате всякога да изглеждате млад и здрав.

3. Спокойствието. Бъдете спокойни. Спокойствието и редът са най-добрите приятели на труда. Без спокойствие и ред душата напразно се вълнува и трови. Спокойствието, трудът и редовният живот дават възможност на човек да получи най-големи облаги от своята дейност. Без спокойствие и без ред се стига до душевни вълнения, не се върши истинска работа. Всички усилия, направени при вълнение, са изтощителни.

4. Безделието (леността, мързелът) е майка на всички пороци, а пороците водят към преждевременно поболяване и остаряване. От разумна гледна точка то трови, защото дава простор на отрицателните чувства. В движението е животът; спре ли то, настъпва смърт; забавянето е остаря-ване. Човек, който бездейства, задебелява, натежава, остарява.

Бездействието уморява повече, отколкото работата и упражненията. Безделието поражда скука или нещо по-лошо, докарва отпуснатост и отсъствие на желание за работа, хиляди лоши, вредни и скрити мисли, много отрицателни чувства, които мъкнат след себе си старост.

5. Сънят. След работата и упражненията трябва да дойде истинската почивка - сънят.

6. Желанието. Научете се да желаете, да мечтаете за хубавото, за красив живот.

7. Истината. Обичайте истината.

8. Благороден характер. Постоянствайте съзнателно в достигане на по-добри наклонности: твърда воля и благороден характер. Като човек бъдете нравствен, честен, порядъчен, добър и жизнерадостен.

9. Разсъждение. Научете се мъдро да разсъждавате, обмисляйте всяка фраза и овреме се въздържайте от лоши мисли и постъпки. Постъпките са роби на нашите мисли. Научете се бързо и без подготовка да отговаряте на думите, постъпките и делата на другите, защото най-убедителните доказателства са тези, които се дават без подготовка.

10. Нравствено развитие. Развивайте се нравствено и физически. Колкото по-скоро се усъвършенствате, толкова по-добре ще извършвате всички работи.

11. Размишлението. Никога не обхващайте с един поглед целия си живот, а го изживявайте ден след ден - без подлост и преструвки, с доброжелателство, спокойствие и жизнерадост.

На обяд и вечеря сядайте на масата винаги с весело лице, защото най-добрата добавка към храната е смехът. През време на яденето не приказвайте с пълна уста.