Домашни лечебни мушами (якии):

1. Мушама против напикаване

2. Мушама за забременяване.

3. Мушама против силна менструация.

4. Мушама за слаб кръст.

5. Мушама за новоизкълчена става и пукната кост.

6. Мушама за стари и тежки изкълчвания на ставите.

7. Мушама за стопяване на костен шип.

8. Мушама за изтегляне на гнойни рани.

9. Мушама от корените на хаваджива. Употребява се: при бронхиална астма, безплодие, изпаднала матка, спаднал бъбрек и др. За нея се вземат: 40 г хаваджива, 100 г стопена овча лой (вътрешна), 40 г пчелен восък, 1 г чист бял тамян, 5 зърна бяла дъвка (сакъз), 1 с.л. чист зехтин.

Приготвяне. Първо в чист тиган се стопява лойта. След като се стопи, едновременно се прибавят восъкът, зехтинът, тамянът, бялата дъвка и хавадживата (последните три предварително счукани, особено хавадживата). После цялата смес се бърка с дървена лъжица, за да поври 10 мин, снема се от огъня и се прецежда през цедка за супа.

След това се взема 1/2 метър изпран американ (платно, изпрано хасе) и се натопява добре в сместа, като постепенно се притиска с дървена лъжица. Щом се напои платното, изважда се и докато е още горещо, се изопва и се поръсва цялото със скълцана ляна захар (небетшекер), след което се сгъва отново на 4 парчета и отново се потопява в сместа, за да се намокри и попие захарта навсякъде. След това се изважда и простира, за да изсъхне. Така приготвената мушама е готова за употреба.

Употреба. От така направената мушама се отрязва с ножица необходимото парче, предварително се натопля на огъня и след това се превързва болното място. Едно парче мушама може да се употребява 14 дни поред. Превързването трябва да става винаги сутрин, и то при спазване на след-ното правило: преди слагане на затоплената мушама болното място леко се масажира с чист зехтин. Веднъж в седмицата болното място да се измива с топла вода и сапун.

Друг вид мушама от хаваджива, много полезна при бронхиална астма, силикоза и др.: за нея се вземат 30 г корени хаваджива, 100 г костен мозък, 15 г чист пчелен восък, 1 ч.л. чист зехтин, 1 изравнена ч.л. стопена зайча мас, по 1 г чист бял тамян и чиста бяла дъвка (сакъз). Начинът на приготвяне и употреба е същият, както по-горе.

Трети вид мушама от хаваджива, много полезен при костни заболявания: вземат се 15 г корени от хаваджива, 15 г зайча мас стопена (може и от питомен заек), козя мас и чист пчелен восък по 1 ч.л. от трите, по 1 ч.л. чиста бяла дъвка и колофон (чам-сакъз) и 1 с.л. ляна захар (небетшекер).

Начинът на приготвяне и употреба е същият, както по-горе.

10. Дневна мушама - при липса на хаваджива тази мушама във всяко отношение напълно я замества.

За нея се вземат: 5 г зайча мас стопена (от див или питомен заек), 40 г прясно стопена овча лой, 50 г мурово-борова смола (чиста) (ако не е чиста, 88 г), 50 г чист восък, по 5 г бяла дъвка (сакъз) и чист бял измирски тамян, 1 с.л. чист зехтин или орехов шарлан и 5 г терпентин - от аптеката.

Приготвяне. Първо в тиган се стопяват зайчата мас и овчата лой. След това се добавят зехтинът, восъкът и смолата и накрая бялата дъвка с тамяна (предварително счукани на ситно) и се бъркат на тих огън да поврят, докато се махне пяната им. Получената смес се снема от огъня и в нея внимателно се сипва терпентинът, за да не избухне от огъня, като сместа се разбърква хубаво.

След това се взема парче изпран американ с големина 60/40 см и се поставя в тигана, като няколко пъти поред с дървена лъжица се обръща на всички страни, за да се напои равномерно и отвсякъде, след което се изважда от тигана. След това натопеният американ се изопва върху масата и се поръсва с 1/2 с.л. ляна захар (небетшекер), а при липса на такава и с горяна (карамелизирана), стрита на пудра, и след това платното отново се потапя в тигана и се бърка на всички страни, за да попие хубаво захарта, след което се изважда и изопва, за да изсъхне добре. Тогава мушамата е вече готова за употреба.

Употреба. Според големината на болното място се отрязва едно парче, затопля се на огъня и след това се прикрепва с помощта на лейкопласт или с превръзки и се държи върху същото място от сутринта до вечерта, а в някои случаи и цяла нощ.

Забележка. При липса на чист бял тамян той може да се замени с бяла дъвка в двоен размер.

Ако мушамата е предназначена за гръбнака, тя се разделя на 3, 4 или 5 равни части, за да не се сбръчква. Мушамата се носи две седмици от едната страна и след това от другата.

11. Зимна мушама. Употребява се при радикулит, дискова херния, безплодие и др. Приготвяне: вземат се 60 г бяла смола, но не мурова (колофон), защото от нея мушамата става мека и не може да се залепва добре, 5 г бяла дъвка (сакъз), 5 г чист бял тамян, 20 г чист пчелен восък, 5 г стопена зайча мас (може и от домашен заек), 50 г ляна захар (небетшекер).

Приготвяне: твърдите смоли се счукват в хаван и след това заедно с восъка и зайчата мас се разтопяват в съд, като през всичкото вре-ме се бъркат с дървена лъжица, докато се изгуби пяната, без да заври сместа. Тогава съдът се снема от огъня и към сместа се добавя терпентинът, като се бърка непрекъснато, докато се сгъсти добре.

След това получената смес се размазва равномерно върху парче американ или хасе, дълго според дължината на гръбнака и широко 40 см, за да излязат 4 мушами, всяка по 10 см широка с дебелина на пласта около половин милиметър най-малко. Преди да изстине глазурата, мушамата се поръсва със счукан като брашно небетшекер (ляна захар). Размазването трябва да става винаги отляво надясно и отдолу нагоре, за да станат мушамите готови една след друга.

Залепената мушама (ако болният я понася) се носи не повече от 14 дни. При много чувствителна кожа се носи 7 дни или само за през нощта. След свалянето й мястото, където е била залепена, се изтрива с памуче, натопено в терпентин, за да не дава пъпки. Ако са излезли много пъпки, тогава 2-3 вечери се налагат с торбички, напълнени с прясна хладка и несолена извара. Следващата мушама се залепва, след като по гърба не остане нито една пъпка, за да не се разрани и получи инфекция.