Изискванията на живота са все по-трудни за изпълнение. Това ни прави все по-нервни и тревожни. Съответно търсим все по-силни и по-силни успокоителни. Така неволно задействаме един порочен кръг - повече анксиолитици, повече тревожност, повече проблеми със съня, депресия и раздразнителност. Най-лошото е, че много от успокоителните предизвикват зависимост, т.е. необходими са ни по-големи и по-големи дози, за да постигнем ефекта, който сме имали в началото на лечението или самолечението. Кои са най-честите причини успокоителните да спрат да действат:

Прием при безсъние

Мнозина вземат вечер транквилизатори, за да успеят да заспят, т.е. вместо приспивателни. С напредването на възрастта такива самолекуващи се "пациенти" стават все повече и повече. Но всъщност така проблемът със съня може само да се задълбочи, защото тези медикаменти не лекуват основната причина. В същото време и самите сънотворни изчерпват ефекта си. Ето защо трябва да ги използваме умерено и единствено по предписание на лекар, желателно е това да бъде психиатър или невролог.

Предозиране

Надвишаването на дозата при успокоителните може да бъде фатално, ако стане едномоментно. Това е така, защото те потискат центъра на дишане. При рязко предозиране има сериозен риск от задушаване в съня. Предозиране може да се случи и при удължаване на периода от време, през който се приема медикаментът. Причината е, че при някои бензодиазепини зависимост настъпва твърде бързо.

Пристрастяване

Рискът от пристрастяване зависи от скоростта, с която настъпва ефектът им. По този показател те се делят на бавнодействащи, такива с междинно действие и бързодействащи. Последните донасят облекчение на напрежението и другите симптоми почти моментално след приемането им. Това създава условия за бързо привикване. Един от най-важните белези на създадената зависимост към успокоителните е възникването на т.нар. толеранс. Това означава, че обичайните дози на лекарствата вече не са достатъчни, за да доведат до познатия, приятен ефект. Необходимо е постоянно да се увеличава дозата им. Подобен ефект се постига и при т.нар. носене на пиене на алкохол. Колкото повече и по-дълго се приема алкохол, толкова по-големи количества може да се консумират, без да настъпи тежко опиване. По тази причина е изключително важно да не провеждаме самолечение с успокоителни. Абсолютно забранено е да ги съчетаваме и с алкохол. Това само ще ни направи още по-напрегнати и тревожни в дългосрочна перспектива.

Неправилна диагноза

Има множество психични разстройства, които протичат с напрежение. Далеч невинаги можем да го потушим с един и същ медикаментозен подход. Понякога успокоителните не действат, защото всъщност са твърде слаби за източника на напрежение. У нас някак си се е наложило възприятието, че не е срамно да приемаш успокоителни, но предпишат ли ти се антидепресанти или невролептици, това вече е падение. Истината е, че множество форми на депресия, биполярно афективно разстройство и някои психози могат да се повлияят временно от успокоителни. С времето обаче ефектът им се изчерпва, защото не се лекува подлежащата причина. Това е нещо като опита да се справим с пневмонията само посредством аспирин. Той сваля температурата, но не унищожава бактериите. За тях в повечето случаи се налага да прибавим и антибиотик. Такова е съотношението спрямо напрежението между успокоителните, от една страна, и антидепресантите или антипсихотиците, от друга. Ако се мъчите с успокоителни повече от няколко дни и не ви минава, задължително трябва да се обърнете към психиатър. В това няма нищо страшно и срамно. Напротив, така ще решите проблемите, а няма да ги задълбочите. А опасността да направите точно това, включително и след консултация с личния си лекар, е голяма. Някои общопрактикуващи лекари са особено щедри към този тип медикаменти, като така се създава допълнителна опасност от зависимост към тези лекарства.