Да не се свърта на едно място е доста досадно. Усещаме вътрешно напрежение. Не можем да си намерим място. Сядаме, ставаме. Ръцете ни треперят. Кръстосваме крак връз крак. Обръщаме се на всички страни. Тези и много други признаци характеризират т.нар. несвъртък. Има множество причини, които могат да доведат до подобен вид тревожност. Повечето от тях са временни, породени от моментна, нервна свръхвъзбуда. Други се явяват като влияние на външни фактори, включително и заболявания. Ето някои от най-важните:

Притеснение от очакване

За да придобием представа какво представлява подобно притеснение в очакване на някакво събитие, т.нар. антецепационна тревожност, трябва да се сетим как изглежда студентът, преди да влезе на изпит; какво прави бащата пред болничната стая, където всеки момент ще се роди първото му дете. Трепетното очакване на някакви важни резултати или изобщо на събитие, което е натоварено с много емоции, се проявява по сходен начин при повечето хора. Не зависи нито от характера, нито от пола, нито от възпитанието и културалните норми. Всеки може да изпадне в ситуация, в която да кърши ръце и да не може да си намери място, докато не разбере бъдещето. Е, има и хора, които са с толкова желязна психика, че не се трогват лесно от каквото и да било. При тях притеснението от очакване би било твърде рядко срещано. Но всъщност и самите те са съвсем малко на брой.

Генерализирана тревожност

С този термин се обозначава психично разстройство, което се среща с честота от 3 до 8%. Два пъти по-често при жени спрямо мъже. Смята се, че основна биологична причина за появата му е понижената активност на гама-аминомаслената киселина - един от основните биологични методи за забавяне на предаването на информация между нервните клетки. Казано по нормален начин, при засегнатите хора мозъкът се активира по-силно, отколкото при останалите. Най-нови изследвания установяват, че има дисбаланс и на повечето от останалите важни молекули, чрез които се осъществява комуникацията между отделните мозъчни центрове - серотонин, норадреналин, холецистокинин и пр. Тази свръхактивност има социални измерения и смисъл. Превръща се в тревожност и страх от това да не разочароваме себе си, околните, важни фигури като родители, шефове и др. Основните й симптоми са свързани с повишена тревожност при изпити, както и други социални прояви, която продължава повече от 6 месеца. Съчетава се с лесна уморяемост, затруднения при концентрацията, раздразнителност, мускулно напрежение, нарушения на съня и др. Лечението е прилагане на успокоителни, антидепресанти, както и психотерапия. Осъществява се от психиатри.

Други тревожни разстройства

Реално всички тревожни разстройства, като се започне с реакция на дезадаптация, остро и хронично, посттравматично стресово разстройство, фобии, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и други, могат да се проявят с подобна симптоматика на несвъртане на едно място. Разликата между тях и генерализираното тревожно разстройство е, че при последното няма съществен предизвикващ фактор. Просто човек е по-тревожен от всички останали, без да се страхува от конкретни неща, ситуации или без да е преживял някакъв силен стрес. Диференциалната диагноза се поставя от психиатър и психолог. Въпреки сходните симптоми лечението и прогнозата се различават при отделните тревожни разстройства.

Нежелани реакции от медикаменти

Някои медикаменти могат да предизвикат подобно вътрешно напрежение, раздразнителност, неспособност да си намерим място. Сред тези лекарства най-често са т.нар. невролептици - хапчета и инжекции, които се предписват при психотични, психични разстройства, включително шизофрения, биполярно афективно разстройство. Те могат да се появят при предозиране, при продължително приложение, както и при първи дози на медикаментите в организъм, който не се е срещал още с тях. Феноменът се нарича невролепсия. Може да се съчетае с повишен мускулен тонус, схващане на крайниците, както и с множество други невро-двигателни разстройства, известни като дистонии. Когато става въпрос за т.нар. депо препарати-инжекции, които се прилагат веднъж на седмица или по-дълги времеви интервали като поддържащо лечение, трябва да се има предвид, че несвъртъкът се появява най-интензивно на четвъртия, петия ден. Лечението е намаляване на дозата, прилагане на бензодиазепини, както и антихолинергици. Задължително е това да става под лекарски, психиатричен контрол.

Абстиненция

Състоянието на отнемане на психоактивни вещества може да доведе до сериозно вътрешно напрежение. До него се достига, след като организмът си е създал телесна и психична зависимост. Освен наркотиците, за които постоянно се говори по пресата, зависимост може да се изгради лесно и към тютюнопушене, да не говорим за алкохол. Всъщност алкохолизмът е най-разпространената зависимост по света. Да не те свърта и вътрешно напрежение могат да се появят и в първите часове от отнемането на бензодиазепини и други успокоителни, към които се развива зависимост. Лечението е продължително и за да се увенчае с успех, трябва да се прилага методично и комплексно.

Хипертонична криза

Съществуват още много причини за вътрешно напрежение, свързани с промяна в биологичното състояние на организма. Най-често срещаната от тях е хипертоничната криза. Освен напрежението са налице и главоболие, световъртеж, както и сърцебиене. Необходимо е моментално да се приеме понижаващ кръвното налягане медикамент, както и консултация с кардиолог.

Безсъние

Постоянното безсъние, преумора и стрес могат да доведат до необяснимо вътрешно напрежение, дори и тогава, когато сме видимо извън стресова обстановка. С това може да се обясни главоболието в почивните дни. Задължително е да се направи почивка.