Да се изпитва болка, е адаптивна реакция. Тази чувствителност помага да се избягват вредни въздействия от средата и практически да се оцелява по-лесно. Загубата на усет за болка може да причини затруднения. Невинаги обаче обезчувствеността е следствие на сериозни неврологични заболявания. Ето някои от най-честите причини:

Нервно пренапрежение

Понякога при свръхнапрежение, например когато сме заети с някаква изключително важна и значима за нас задача, сме склонни да изключваме съзнанието си за всякакви странични стимули от външната среда. В такава ситуация можем дори и да се нараним, без да забележим. В този случай загубата на усет за болка е временна и не причинява сериозни последствия. По-неприятното е, ако подобни състояния на свръхнапрегнатост зачестяват в живота ни. Те са белег за изострен стрес.

Невроза

Продължителният стрес може да доведе до тревожни и невротични разстройства. Сред тях твърде характерни са т.нар. конверзионни разстройства. При тях неразрешим вътрепсихичен конфликт за човека се трансформира в телесен симптом. Най-често това са белези на отпадни неврологични функции - изтръпвания, загуба на сетивност, както и усет за болка в различни части на тялото, и най-вече крайниците. Обикновено първата работа на личния лекар е да насочи такъв пациент към невролог. Действително подобни оплаквания изглеждат като неврологични, но всъщност за предпочитане е да бъдат третирани от психиатър, защото реално липсва биологична неврологична причина за тях. Пример за подобни проблеми са схващанията и отпадането на чувствителност под формата на "чорап" на крака или "ръкавица" на ръката, т.е. с ясно установена граница, от която нагоре боли и има чувствителност. Лечението е чрез премахване на стреса, психотерапия, антидепресанти, успокоителни и др.

Временни увреди на периферните нерви

Усетът за болка може да се намали или дори да изчезне напълно при увреда на нервите. Най-честата увреда може да бъде недостатъчното оросяване вследствие на притискане, вирусни инфекции, засягащи нервите, и др. Съответно областта от тялото, която се инервира от въпросния нерв, става нечувствителна, появяват се изменения по кожата и други негативни промени. Състоянието е обратимо чрез медикаментозно лечение със съдоразширяващи, захранващи препарати.

Трайни увреди на периферните нерви

Това са следствия на заболявания като диабет, напреднали фази на алкохолизъм, хипотироидизъм, късните фази на някои инфекциозни заболявания и др. Възможно е да се постигне облекчение и подобряване на функцията на тези нерви, като се прибавят високи дози витаминозни препарати, витамин В, серни и други препарати.

Системни автоимунни заболявания

Цялостна загуба на усет за болка може да се получи и при някои автоимунни заболявания като лупус еритематозус, някои видове ревматоидни артрити и пр. Обикновено първоначално е налице интензивна болка, а впоследствие тя се губи. Диагнозата трябва да се постави от ревматолог. Почти винаги е налице и наследствена обремененост с подобни заболявания.