Храносмилането преработва храната в организма, след което хранителните вещества се всмукват през чревните стени и с кръвта достигат до тъканите на тялото, за да послужат за техен градивен материал, който дава енергия за живот и работа.

Преди да ядем нещо, ние го опитваме с очите й носа. Ако го одобрим, захапваме парченце и го опитваме на вкус с езика. Ако погълнем развалена, лоша храна, много често стомахът я повръща. Това е един от начините, с които човешкият организъм се пази да не поглъща вредни вещества.

Храносмилането започва от устата, където се улеснява от дъвкането. "Добре сдъвканото е наполовина смляно", казва поговорката. Затова служат зъбите - да раздробяват храната, а не тя да се поглъща на големи парчета.

Особено растителните продукти трябва да се сдъвкват много добре, за да се разкъсат клетъчните несмилаеми ципи (целулозата). Ако не стане това, те преминават през храносмилателния канал отчасти неизползвани, защото смилателните сокове не могат да проникват до хранителните вещества, затворени в клетките.

В устата освен механичното разработване на храната започва и ферментативното разграждане на определени вещества: хляб, картофи, ориз и др. То продължава в стомаха, където започва ферментативно разграждане на други хранителни вещества: мляко, яйца, месо, сирене и др. Накрая в червата към чревния сок се примесват сокът от задстомашната жлеза и жлъчката. Тук по ферментативен път става окончателното смилане на всички смилаеми хранителни вещества.