Това е възпаление на лигавицата на белодробните тръби (бронхите). Най-често от него страдат децата и възрастните.

Първичният бронхит възниква при настинка, при дишане на влажен и студен и особено на прашен въздух, при внезапни и резки промени на времето. Наред с простудата голямо значение имат и заразявания с различни видове вируси. Бронхитът придружава и някои заразни болести: грип, магарешка кашлица, шарка, скарлатина и коремен тиф.

Бронхитът може да бъде усложнение при хрема, при възпаление на глътката и гръкляна, защото възпалението от тези органи преминава към дихателната тръба.

При обикновения бронхит общото състояние най-често е леко засегнато. При по-тежки случаи трябва да се мисли за белодробно усложнение.

Бронхитът е лека болест и при правилно лечение се лекува бързо. За предпазване много важно е каляването на организма с въздушни бани и сух четков масаж. Дишането през устата по възможност да се избягва. Да се избягват заразявания от хора, които кихат, кашлят или имат хрема. Въздухът в стаите да бъде чист и прохладен. Децата от малки да се закаляват.

Лечение. При по-леко заболяване е достатъчно да се предприеме казаното за обикновена кашлица, да се поседи 3-4 дни в топла стая и да се пие вместо вода чай от попарен липов цвят. При по-силен бронхит лечението е общо за засилване на организма, и то на легло.

I. Сутрин, обед и вечер 20 мин преди ядене да се взема по 1 с. л. сироп от бира - 500 г слаба бира с прибавка на 2 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка за месо с корите, но без семките, и 300 г небет шекер (лята захар), счукан на ситно, ври във водна баня 30 мин.

Или по 1 ч. л. смес от 500 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 мин, защото суровият мед понякога дразни кашлицата), ленено брашно 100 г, анасон (семе) и исиот (корени), стрити на прах, по 20 г. Тази смес преди всяко вземане се разбърква, защото се утаява на дъното.

II. 10 мин след едно от тези средства болният да изпива една чашка от 75 г отварка от бяла ружа (алтея - цвят и корени), бъзов цвят, волски език, мащерка, мента пиперита, живовляк тесен (листа), иглика и риган и сладко коренче (самия корен) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни с. л. с прибавка на 1-2 с. л. мед се запарват с 500 г вряща вода и врят 10 мин; като изстине, се прецежда.

Или една кафена чашка отварка от 9 ореха, 4 с. л. външни люспи от кромид лук, 4 семеточки (сърца) от дюля, 1 с. л. ленено семе, 1 ч. л. анасон и 3 с. л. чист пчелен мед - в 1 л вода врят 30 мин, като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна. Люто, алкохол, тютюн - не! Преди обяд и вечеря като предястие болният да изяжда и по 1-2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. След закуска, обяд и вечеря да взема по 1 с. л. бъзов мармалад или пък по 1-2 ч. л. смес от 250 г мед (предварително врял във водна баня 10 мин), добре разбъркан със сока на цял лимон.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от бъзов цвят и подбел (по 1 с. л. от двете се запарват с 500 г вряща вода с прибавка на 1 с. л. мед и врят още 10 мин).

III. 2 ч след ядене да се повтори казаното в точка I и II.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен - клизма с 500 г топла вода, последвана от вентузи на гръдния кош, и то отпред и отзад, с продължителност 10-15 мин или пък компрес на целия гръден кош (отпред и отзад) от 2 бархетни парчета, натопени в камфоров спирт и изстискани, а отгоре вестник и фланелен бинт. Едновременно с това се поставя "шапка" на главата от лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре вълнена шапка. При главоболие да се постави "шапка" от тензух, напълнена с пресен и гъсто замесен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 ч), засилен или с 1 ч. л. ситно настърган хрян, или пък с 5-7 с. л. диви кестени, настъргани с кората, а отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

V. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата. При лечението болният да има предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.

Важно условие да се предпазят дихателните органи от болест е да се диша винаги чист въздух. Затова е хубаво да се прекарва повече време сред природата, помещенията да се проветряват, в топло време да се спи на отворен прозорец. Полезно е да се правят упражнения, особено дихателна гимнастика, и то на чист въздух. Вдишването трябва да става през носа, а издишването през устата.

Много важно е да се създаде навик да се стои и ходи с изправено тяло, изпъкнали гърди и прибрани назад рамене, а не в прегърбено положение. Всеки ден или през ден са полезни хладни фрикции на гърдите и слънчеви бани. Мъглата е вредна.

Всички мерки дават особено добри резултати, ако се прилагат още в детството и юношеството, когато тялото се развива.

При лечение на гръдните болести е много важно да се усили съпротивителната способност на тялото и да се отстранят вредните влияния. Трябва да се осигурят здрава храна, хигиенични условия и добър сън. Наред с природосъобразното хранене трябва да се вземат мерки за усилване на кръвообращението и дишането. За тази цел наред с въздушните бани най-подходящи са компресите, изтриванията (фрикциите) и т.н.