Не всеки пристъп е гърч, не всеки пациент губи съзнание, а при много хора заболяването позволява работа, шофиране и пълноценен живот

Около 50 млн. души живеят с епилепсия в световен мащаб, близо 5 млн. чуват диагнозата годишно, а с нея рискът от преждевременна смърт се увеличава три пъти. От друга страна, 70% от хората със заболяването могат да контролират симптомите с правилното лечение и да водят съвсем нормален начин на живот. Почти нормален, защото стигмата към епилептиците е голяма. Цели 41% от хората вярват, че епилепсията е заразна, всеки трети мисли, че е психично заболяване, а всеки четвърти би се поколебал да има колега с епилепсия.

Това са част от темите, които доц. д-р Петя Димова, д-р Филип Алексиев и здравни експерти обсъдиха на семинар, организиран от Асоциацията на родителите на деца с епилепсия.

„10 на 100 човека могат да получат някога в живота си епилептичен пристъп, но това не означава, че имат епилепсия. Заболяването е хронично с честота между половин и един процент. Има все повече терапии за контролирането му, но то остава с 30% резистентност. Добра успеваемост има хирургичното лечение – между 60 и 70%. Ако има терапия, която лекува заболяването, това е хирургията. Излекуване означава 10 години без пристъпи, от които 5 без медикаменти", обясни доц. д-р Петя Димова и допълни, че епилепсиите са много видове и заболяването се проявява по различен начин при различните хора.

Обществената представа за състоянието обаче не е особено реалистична. С правилното лечение заболелите могат да шофират и работят, а фоточувствителността при силни, променящи се и премигващи светлини се среща само при 2-3% от хората с епилепсия.

„Фоточувствителността се доказва в лаборатория и трябва да бъде доказана по обективен начин. Не всички с епилепсия трябва да бъдат спирани от занимания с компютри и гледане на телевизия. Епилепсията не е еднакво тежка за всички. При някои пациенти преобладава един вид пристъпи, други имат по пет-шест вида. Заболяването е изключително индивидуално и няма как всички пациенти да бъдат слагани под общ знаменател", допълва още доц. Димова.

„Не всички, които имат епилептични пристъпи, имат гърч или припадък. Понякога симптомите са кратки и много леки, а в много случаи дори близките не ги забелязват. Може да е само едно изключване, усещане за изтръпване на ръката, страх или неприятна болка. Не всички губят съзнание", допълва още тя.

В случаите на тежки пристъпи човекът трябва да бъде освободен от всички опасни предмети, главата му да бъде поставена така, че да не създава опасност от травма, а дрехите да бъдат разкопчани, за да не пречат на дишането. Добре е да се отчита времето на пристъпа – той обичайно е до 3 минути. Когато симптомът отмине, човекът трябва да бъде поставен в странично положение, да се провери за травми и наранявания и след това да бъде разпитан за състоянието му. Никога не трябва да се слага нищо между зъбите – това се позволява единствено в болнично заведение. Не трябва човекът да бъде притискан, за да се спрат движенията му, нито да му се удрят шамари и да се вика по него.

„България е една от водещите държави по рестрикции на медикаментите за епилепсия. От 30 антиконвулсанта у нас има 16, като 6 от тях са лекарства сираци, тоест за определени синдроми", казва още тя.

„Идеята, че хората с епилепсия са опасни и непредсказуеми, е много погрешна. Че епилепсията не е лечима – не е така. „Епилепсия" в много случаи е равно на „не може". Ти не можеш да шофираш, не можеш да правиш това, не можеш да риташ топка по време на физическо. Знаете ли как живеят някои хора с тази диагноза? Седят си вкъщи и нищо не правят. Роднините им висят на главите и постоянно им повтарят колко нищо не могат. Тази идея е тясно свързана с представите на хората за това заболяване", обясни д-р Филип Алексиев и добави, че има много млади хора с това заболяване, които могат да го овладеят и да живеят съвсем нормален живот.

„Страхът от пристъп е специфична форма на страх, която буквално парализира живота – тревога от това как ще изглеждам по време на пристъпа, какво ще се случи с мен, как ще ме виждат другите хора. Тази тревожност има конкретен произход. Той е свързан както с непредсказуемостта на самите пристъпи, така и със страха от физическите, психологическите и социалните им последствия. Съвременни изследвания показват, че тревожността и депресивните симптоми са тясно свързани с качеството на живот, а проучване е установило, че над 30% от хората с епилепсия често избират да не живеят пълноценно или да не правят някои неща само заради страха, че ще получат пристъп", обърна внимание психоложката Мира Каленицова.