Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Периартритът на раменната става е сборно понятие, което съдържа в себе си различни диагнози. Обединяващото между тях е, че са резултат на дегенерация (процес на стареене) на различни анатомични структури около рамото - изолирано или заедно.

Формите на раменен периартрит са увредата на ротаторния маншон на рамото, тендинитис калкареа (калциеви отлагания в едно или повече от сухожилията на маншона), адхезивен капсулит, бурсити. Най-често е засегнат т.нар. ротаторен маншон, който включва четири мускула, разположени отпред, отгоре и отзад на рамото. В сухожилните им части, непосредствено преди залавянето им към раменната кост, възниква асептично възпаление, което предизвиква оток и кръвоизливи с последващо изтъняване и намаляване на здравината.

Понякога минимална травма е достатъчна, за да се разкъса маншонът - ограничено само по горната или по долната повърхност, вътре в маншона, или скъсването да е цялостно. Клинично тези промени се проявяват с болка и функционални отклонения в засегнатото рамо с невъзможност частично или напълно да се отведе горният крайник.

Асептично възпаление на ставната капсула, означавано като адхезивен капсулит или "замръзнало рамо", много често е налице при диабетици. В случай че до момента на заболяването диабет не е открит, се изследват стойностите на кръвната захар.

Други възможни причини за капсулита са ендокринни смущения, травма, заболявания на сърцето, оперативни интервенции по съседство, например операция на гърдата и други. Асептичният възпалителен процес в капсулата предизвиква промени, изразяващи се в уплътняване и задебеляване на капсулата, в ограничаване на еластичността й. Процесът продължава с месеци, хроничната болка изтощава потърпевшите от безсъние, ограничените движения в рамото затрудняват обслужването.

Преди започване на лечение е необходимо да се уточни формата на раменния периартрит. Частичните увреди на "маншона" оздравяват спонтанно неоперативно, като за целта крайникът се поставя в отведено положение в т.нар. "абдукционна шина" за срок от 45 до 60 дни. Обширните лезии на "ротаторния маншон" се лекуват само оперативно. При по-ограничените по обем дефекти за възстановяването се използват специални импланти ("котвички"), които улесняват и подобряват здравината на прикрепване на увреденото сухожилие от ротаторния маншон към раменната кост.

При големи дефекти в ротаторния маншон възстановяването му е трудно и пластичното заместване на дефекта е със съмнителна прогноза. По преценка на лекуващия ортопед в тези случаи успешен изход може да се очаква единствено от ендопротезно заместване на раменната става с т.нар. "обратна раменна протеза" на Грамон.

"Замръзналото рамо" се лекува с физиопроцедури и рехабилитация. Необходимо е да се знае, че процесът продължава няколко месеца и понякога след шестия месец настъпва спонтанно оздравяване. При неповлияване се прави ендоскопски контролирана капсулопластика с радиочестотна сонда или лазер за предотвратяване на следоперативното кървене. При по-тежките контрактури в края на операцията може да се извърши и пасивно раздвижване на рамото, когато пациентът е още в упойка.

При случаите с калцификати оперативно се отстранява част от костния раменен свод за елиминиране на компресията, изолирано или в комбинация с премахване на калцификата.