Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Заради изправения вървеж на човека счупванията на петната кост са сравнително чести. Класифицират се на счупвания с извънставна локализация (25-30% от случаите), при които прогнозата е добра, и на ангажиращи ставни повърхности от субталарната става (над костта на петата) - 70-75%.

Различно по степен разместване на фрагментите с нарушаване целостта на ставните повърхности определя най-често лошия лечебен резултат при вътреставните счупвания. Видът и характерът на фрактурата се диагностицират чрез рентгеново и компютър-томографско изследване.

Най-честото усложнение (в около 10% от вътреставно разположените счупвания), което възниква непосредствено след травмата, е т.нар. компартмън синдром на ходилото. Своевременното диагностициране на тази патология и бързото понижаване на налягането чрез оперативна декомпресия с отстраняване на кръвоизлива ще предотвратят допълнителни усложнения.

Задача на лекуващия лекар е да прецени вида на счупването и да определи най-точно лечебния подход. Възможностите са в закрито (без оперативен разрез) наместване на фрагментите под рентгенов контрол и задържането им в коригираната позиция чрез специални игли или пирони.

При разместените вътреставни счупвания с пропадане на някой от фрагментите и сериозно нарушаване целостта на ставни повърхности единствено откритото оперативно наместване и стабилно фиксиране чрез специално конструирана за счупванията на петната кост плака ще предотвратят късното развитие на болезнена артроза в субталарната става. В някои случаи полученият при травмата костен дефект е необходимо да се възстанови чрез костна пластика с кост, взета от пациента, или от костна банка. Болезнените артрозни изменения, ограничаването на подвижността в ставите на ходилото и нарушаването на походката са най-честите късни усложнения след счупване на петната кост.