Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Стабилността на всяка става се осигурява от статични (пасивни) стабилизиращи структури и от динамични стабилизиращи структури. Костните елементи на ставата, двете кръстни връзки (предна и задна) заедно с двете странични връзки (вътрешна и външна), двата менискуса и ставната капсула осъществяват пасивното стабилизиране на коляното. Околоставната мускулатура осигурява динамичното стабилизиране на ставата.

Предната кръстна връзка предотвратява изместването на подбедрицата напред спрямо бедрото, задната - респективно назад. Едновременното действие на двете кръстни връзки заедно със страничните връзки и менискусите осигурява страничната стабилност на коляното.

Хроничната колянна нестабилност се характеризира с два основни елемента. Травматичното увреждане на някоя от статичните връзкови стабилизиращи структури предизвиква компенсаторно поемане на загубената функция от някоя от здравите структури. С течение на времето това обременяване предизвиква вторична функционална недостатъчност на тези структури и задълбочаване на нестабилността.

В почти всички случаи е увредена повече от една структура: освен някоя от кръстните връзки и/или странични връзки в различна степен са засегнати единият или двата мениска, ставният хрущял, задната ставна капсула със стабилизиращите я структури, един или повече от околоставните мускули.

Универсална формула за лечение на връзковите увреждания няма. Принципно може да се отбележи, че навяхванията от първа и втора степен се лекуват неоперативно с обездвижване в ортеза за определен от лекуващия лекар срок (най-малко 45 дни).

Навяхванията от трета степен се лекуват оперативно. Техническото усъвършенстване на ендоскопската апаратура и конструирането на подходящи инструменти позволява възстановяване на увредените връзки да се извърши през два или три кожни разреза, всеки с дължина само от 4-5 мм.

При пресните връзкови увреди това става чрез възстановяване на залавянето на травмираната връзка, ако характерът на увредата позволява това, а при застарелите лезии - чрез реконструкция на връзката. За целта най-често се използва автоприсадък от сухожилни структури на увреденото коляно. Анатомията на нормалната връзка е сложна и трудно може да се имитира при реконструкцията.

От значение за прогнозата и възможността за връщане в активния спорт са още средствата, използвани за прикрепване на присадъка, от уменията на оператора да постави присадъка в подходящата позиция, от вида и тежестта на съпътстващите увреди. При установена през време на операцията увреда на мениск е най-добре за стабилността на коляното той да бъде също реконструиран. Хрущялните лезии се възстановяват по подходящ начин. Биологичните срокове за оптимално натоварване на реконструираната връзка са 8-10 месеца.