Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Вродената дисплазия на тазобедрената става е едно от най-важните и предизвикателни по отношение на лечението аномалии на костно-мускулната система. Значимостта на заболяването се изразява още и в това, че след раждането то не е явно забележимо.

Единствено чрез ефективната профилактика с ултразвуково изследване на тазобедрените стави на бебето в края на първия месец след раждането може да се открие патология или предразположение за нея и да се лекува успешно.

Ако аномалията не бъде открита и лечението започне късно (година и повече след раждането), тазобедрената става остава недоразвита с различни по обем остатъчни деформитети. Недостатъчното оформяне на свода на ставната ямка в тазовата кост (ацетабулума) и деформациите в бедрената кост създават биомеханични отклонения. Заради тях натоварването е върху по-малка площ от нормалното. Това води до преждевременно износване на хрущяла и до артроза.

Клиничните прояви в по-късен етап са болка, ограничаване подвижността в ставата и скъсяване на крайника. За предотвратяване на този ход на болестта в детска възраст се извършват различни по вид операции, най-често коригиращи остеотомии на таза и/или бедрото, с които се цели тазобедрената става да се постави в по-благоприятна биомеханична ситуация, близка до нормалната.

В повечето случаи след такава операция бъдещото правилно развитие на ставата е гарантирано при съобразен със заболяването режим на делнична и професионална активност. Препоръчва се да се поддържа нормално за ръста телесно тегло, защото в опорната фаза на ходене натоварването за ставата се увеличава от 3 до 7 пъти според дължината на крачката.

При тичане и скачане натоварването е най-голямо. В тази връзка на пациентите с дисплазия на тазобедрените стави не се препоръчва да упражняват спортове, които биха допринесли за износване на ставата.

При екстремно каране на ски като спускане по неравен терен с голяма скорост натоварването за тазобедрените стави е голямо. Но любителското пързаляне със ски по не особено тежък терен способства за развитие на околоставната мускулатура, повтарящите се многократно движения благоприятстват храненето на ставния хрущял и поддържат става със запазена цялост. Въпреки това за препоръчване са плувните спортове.