Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Дисплазията (изоставане в развитието) и луксацията на тазобедрената става е най-честото заболяване на опорно-двигателния апарат в ранна детска възраст. Представлява спектър от аномалии, увреждащи в различна степен нормалните анатомични съотношения между бедрената глава и ацетабулума (ставната ямка на тазовата кост). Те са следствие на нарушени анатомични, морфологични и физиологични процеси, които се проявяват при раждането през първите месеци от живота.

Дисплазията на тазобедрената става е последователност от промени, които на ранен етап могат да бъдат спрени и дори върнати към норма. Диагностицирана със закъснение и лекувана неадекватно, тази патология неизбежно води до болезнени, осакатяващи дегенеративни промени на тазобедрените стави в по-късна възраст.

Ултразвуковото изследване е сигурен и безопасен метод за ранната диагностика и определяне на терапевтичното поведение.

Приема се, че причината за дисплазия на тазобедрената става е многофакторна. Фамилната обремененост, седалищното предлежание на плода, многоплодната бременност, ограниченото отвеждане на тазобедрената става и генерализираната ставна халтавост са водещите рискови фактори. Женският пол трябва да бъде възприеман като значим рисков фактор и да бъде използван при подбора на рискови деца само ако е в комбинация с други рискови фактори. Наличието на други ортопедични деформитети и асиметрията на кожните гънки са второстепенни рискови фактори.

От значение за профилактиране на дисплазията на тазобедрената става е създаване на условия за правилното отглеждане на всички новородени. Крачетата на децата трябва да са в положение на физиологично отвеждане (разкрачване) в специални профилактични гащички. На родителите трябва да се разяснява вредата от все още срещащото се стегнато повиване на крачетата на новороденото.

Честотата на тазобедрената луксация е изключително ниска за народности, при които майките носят децата срещу тялото си, осигурявайки стабилна позиция на сгъване и разкрачване в тазобедрената става. У нас ендемични региони за дисплазия на тазобедрената става са Добруджанският, Благоевградският и Мадано-Рудоземският, като причини за това са споменатите неправилни традиции в отглеждането на новородените и създаването на затворени етнически и религиозни общности с близкородствени бракове.

С навлизането на ултразвуковия метод нуждата от използване на лъченатоварващото рентгенографско изследване във възрастта до 6-ия месец намалява, а в някои страни дори е сведена до нула.